Да си уникален

Познато ли ти е безкрайното еднообразие. Познати ли са ти мъките и страданията? Говоря за истинските мъки, не за болката, която остава в теб, след като те е зарязало гаджето например. Болка, която бързо зараства още с намирането на ново момче/момиче, в което да се влюбиш. Говоря за болката дълбоко в теб? Тази, която трудно може да се изтърпи и тази, която не рядко те кара да си мислиш за самоубийство. Болка, равносилна на бошуващ пожар, който оставя жарава след себе си, жарава тлееща дълго. И ако някой глупак, реши че си му неприятен започва да хвърля дърва там, вътре в теб. И огъня отново започва да гори. И болката отново се появява. Питам се защо съшествуват толкова жестоки хора. Хора, които се забавляват от чуждото нещастие. Танцуват весели танци върху погребаните души на хората, които са потъпкали. Ще кажете: защо се оставяш да те тъпчат? А аз ще отговоря на въпроса ви с въпрос. Необходимо ли е и аз да се превръщам в чудовище, в убиец на човешкия свободен дух? Нужно ли е в стремежа да запазя себе си да погубя други хора? Защото това е единствения начин да се изправя срещу тях. Хвърляйки тяхните камъни върху тяхните глави. Защото няма начин да се оправиш с хора, които не разбират и грам от това, което им говориш. Не разбират, че всеки човек е различен, с недостатъци и положителни срани, и точно заради тази уникалност всяко човешко същество трябва да бъде уважавано. да бъде обичано заради това, което е, а не заради това, на което се опитва да заприлича. "Стадото винаги избутва различните" - цитирам "известния" Димитър, който наскоро напусна къщата на БигБрадър. Е, аз съм различна и се гордея с това. Защото в днешно време е трудно да запазиш самоличността си и да съумееш да не се промениш за да се набиеш в очите на нормалните хора, за да си център на вниманието им. Различна съм и се страхувам от това. Защото самотата е тежко нещо, когато се е превърнала в ежедневие. Защото понякога е трудно да понасяш обидите и несправедливите коментари на хора с превисоко мнение за себе си. Силно се надявам, че на този свят съществува някакво равновесие между злото и доброто. Защото, ако успявам да понасям толкова много зло, то е само защото мисля че някой ден ще бъда истински щастлива, такава каквато съм. Различна.