Вали ситен дъждец.Капка по капка пада от мрачното небе,като сълзите на Аврора,тихо и кротко.Стъпките оттекват с лек плясък по мокрия aсфалт.Във въздуха се носи свежата миризма на дъжд.Отмити са заедно с тежките аромати и тягостните помисли.Шумът на листата,падащи бавно един по един, предвещава настъпващата зима и края на есента.Като стон на изстрадала душа се чува в далечината скърцането на буките и стария дъб.Сякаш времето е спряло само за теб.Скитам се безцелно,без посока.Но днес решавам да бъда различна.От самата себе си и другите.Вървя под зелените буки и търся истината.Търся загубените си надежди,разкъсаното щастие,погребаните истини.Сега! И Днес!Сякаш на сън виждам отминалите дни и сторените грешки,разбитите илюзии.Искам да се върна отново там,в моя розов стъклен свят,където всичко бе толкова красиво,но и толкова крехко.Ти го разби на хиляди парченца.Дворецът на моите мечти.Усещам тежкия дъх на живота все по-силен от всякога.Той ми напомня,че ако искаш да спечелиш война та,трябва да спечелиш всички битки.Трябва да бъда силна и да издържа на изпитанията.Да бъда смела и разумна,да направя всичко по силите си,за да достигна целта си.Трябва...Когато има желание, има и начин.
Вървя под зелените буки и търся истината.Едно толкова самотно занимание...