Светлината... символ на чистота, невинност, надежда, любов и топлина, се крие в нашите сърца. Благодарение на нея обичаме и прощаваме. Благодарение на нея съществува разбирателството и единодушието. Светлината е доброто в нас, всички онези добри качества, които ни правят човеци, а не просто част от тълпата. Тогава защо все по-рядко изявяваме тези свои качества? Защо забравяме за чувства като любов и разбирателство? Защо сме толкова жестоки спрямо околните? Нима светът за нас е перфектен и не се нуждаем от приятели, хора, които да се опитат да ни разберат? Нека си представим светът какъв ще е, ако всички загърбим светлото в душите си. Ако станем егоисти, лицемери, ако мразим и ненавиждаме. То тогава трябва да се замислим има ли по-голям ад от този, който обитаваме.
Казват, че "Никой не може да ни вгорчи живота толкова, колкото ние самите". Да, така е. Ако запазим красивите чувства в душите си и светът ще е по-добър. А нали за това мечтаем? Нали това е целта ни? Всеки иска по- добър живо ...