Дали надиграването е борба за..?
Дали надиграването е борба за публично признание, материално придобиване или нещо друго?
(теза)
Защо надиграването вълнува толкова хората? Нима по този начин могат да се покажат и докажат пред другите? За почти всеки е важно да има материална сигурност, но това, както и публичната признателност са постфактори за съществуването на разумния човек (homo sapiens).
По-голямото надиграване е това със самия себе си - точно то ни прави толкова различни и оригинални. Ако не пожелаем да се борим със самите себе си, безапелационно губим борбата. Как ще надиграем останалите, ако първо не се преборим със себе си? Надиграването е борбата за собственото ни жизнено развитие във всеки един аспект от живота; борбата за личностното ни себе утвърждаване. Ако няма борба, няма и свобода /идея заложена в много български произведения, като акцентирам най-вече върху Ботевата поезия/. А както е казал Гьоте: "За живот и свобода е достоен само този, който всеки ден влиза в бой за тях".
"За свободата си струва да се плати."
Жул Верн
© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти за искреното мнение, Велин! Поздрави!
-
Тони, освен всичко казано от теб, надиграването може да бъде и публичният ни позор, че сме загубили и сме недостойни за уважение. А това води до психически процеси в организма като видове депресии и най-малкото временна потиснатост или неразположиние и т.н. Тъй че, както положителна роля, така и отрицателна има надиграването и съревнованието с другите. Трябва де сравняваме само с нас самите и борим нас самите, нашите предразсъдъци, нашите недостатъци и др. Да, борбата е хубава, но да умееш да е печелиш. Но все някога губим. Но когато на човек му отнемат най-любимото и най-достойното, той се срива, престава да бъде вече щастлив. Борбата е нож с две остриета. Едното реже другите, второто реже теб.
Но си права - без борба не може, без свобода - също. Но къде са границите на двете - много деликатен въпрос. Аз съм на мнение, че или трябва да бъдеш пръв или не се пробвай, за да не си разваляш щастието. Защото какво е вторият - първият победен. Какво е третият - втория победен. Победителят е само един. Защо са тогава тези измислени сребърни и бронзови медали? За самоутешение - пълна глупост. Човек казва пред останалите - аз съм втори - имам сребърен медал. Прибира се вкъщи - той е потиснат. Казва само на себе си - още малко и щях да съм пръв. И потъва в тъга, представяйки си колко малко не му е достигнало да е пръв и съжалява за това, което не сторил за да го постигне... Но той вече е объркан и потиснат, нищо че пред другите се фука със сребърен медал. С всичко е така в живота, но малко хора си дават сметка.
Поздрави за тезата! Аз само дадох допълнителни разяснения, според мен. -
Благодаря ти, че си се спряла, Зорница! Радвам се, че се е получила.
Мисана, ти също си прав! Подкрепям те и ти благодаря за красивия стих! -
Мисля, че да се преборим със себе си включва да се откажем от борба с другите.
"Две неща ми трябват на Земята.
Те са Любовта и Свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов.
Любовта на дам за Свободата съм готов!"
/Шандор Петьофи".
Поздравление за споделените мисли и съждения, Тони! -
Използвала си много реторични въпроси, които подтикват човек да размишлява. Тезата ти е утвърдителна. Браво! Поздравления за труда! Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
