AdelaideKaltenberg
143 el resultado
Сърцето ми изтръгваш своеволно -
отрова блика, но пък болка няма...
Щом ледените пръсти ги докоснеш
вече вълни в очите наближават.
С липсващ цвят звезди сънувам - шепнат, ...
  155 
Мечтание за лице красиво
в нежен блян се превърна.
Годините летяха в парчета мигове
и душата копнееше простосмъртна.
Прогледнах и сетива приспани ...
  516 
Изгарям снимки с парфюм
носталгично напомнящ за края.
Пропива се в гнойния ум
катраненочерният звяр.
Изписани думи отчаяние ...
  614 
Стичат се по голото ти тяло
мастилени сълзи на смъртник...
Следите на оскърбление полагат
жертва с разпадаща се същност...
Потъваш в мрак отвъден, тихо ...
  582 
Стъклени вени
чрез готика бавно
очертават облака
в ледена утрин...
Кървясали червеи ...
  719 
Снежни стъпки потъват дълбоко под натиск
на стара тъга уморена...
Изсъхналият повей на вълчия зов нараняван
очаква луната с рев напоена...
По стръмните улеи на скалистите степи ...
  640 
Коравите
страници
бавно
разгръщам,
изпити са ...
  555 
Е.
Строгата рамка. Опитвам да побера в нея толкова много, но е тясно... Задушава. Боли. А дали не боли от празното място, което не мога да запълня...? Празнота и излишество. Повърхност и дълбочина. Колкото и голяма да е рамката, това място продължава да съществува. Празнотата му е болна. Празнотата му ...
  660 
Любовта е мистичната фигура в тъмна мантия, която оставя своя парфюм по всеки влюбен като бележит почерк. Но за да разбереш посланието ѝ, трябва да разгадаеш двата й оттенъка поотделно.
Червено.
Червеното е за страстния и горещ вопъл у всяка влюбена душа. Невидимата нишка, която свързва взаимно тези ...
  648 
В дъното на стаята лежеше стара дървена маса. Прахта върху отдавна лакираната ѝ плоскост беше единственият незаличен белег. Белегът, който недвусмислено гласеше - знанията винаги могат да бъдат придобити. Но чувствата на базата на самовглеждането - не. В един момент ще се огледаш наоколо и ще видиш ...
  603 
Изгниват
стоманени
пръски -
сълзите
за твоите думи, ...
  503 
Горя
и създавам
светове -
по-необятни
и от всеки ...
  552 
Крилете
на дракон
безславно
печатат,
разнасят ...
  605 
Сенки
препускат
с ято
надежди,
извайват ...
  501 
Продаден,
разграбен
към теб
се обръща
новият трон ...
  514 
Сребърни жребци
в небето
впрягам,
позлатени гриви
погалваха ...
  608 
Словата
израснаха
нежни
с мастило...
Помниш ли ...
  1129 
Прашни вагони застиват,
перони затварят се глухо…
Животи-стъкла ли се свиват..?
Врати ли затръшват се мудно..?
Билетът сочи направо - ...
  709 
С повей на радост и усмивки снежни,
танцуват ярки весели мечти потайно…
Дървесно листенца пламват от съня копнежен
и разлистват бляновете във реалност...!
  533 
Сребристи куршуми на мрака
покланят се бавно във огън -
изстрелват се буйно и някак
сливат се в единно подобие…
Амбразурата силно шептяща ...
  595 
Рицарски брони ръждясват,
конете ровят в пръстта…
Вее се флагът – безгласно
копие потъва в калта…
  646 
В ледената крепост я приспива
княгинята на всички ветрове…
С прѝлепната мантия я завива
любовно потайното лице…
Нощта се спуска прегладняла ...
  649 
Когато падне нощта
и погаля косите на вярата,
плъзват се тръпки тъга -
вечност целувките нямаха...
  637 
Надежди потайно се крият,
мистерии хладно избягват…
Огън и лед щом се сливат
искрите ще паднат в безкрая…
Искрите дъждовни ще галят ...
  636 
Гръмотевиците известиха за приближаващата се армада от дъждовни капки. В следващия миг те вече се стичаха по стъклата на прозореца с олющена бяла боя. Касандра седеше до него и допираше с длан ледената преграда. Обожаваше студените яростни пръски да милват лицето й. Всеки път си мислеше, че ако на е ...
  717 
Когато заспя, аз сънувам за какво мечтая, когато съм будна.
Това е моят непрестанен сън.
Необичайната ѝ натура предизвикваше известен интерес у човека да узнае нещо повече за нея. Още не бе казала и дума, но нещо в нейното излъчване настройваше останалите край нея да се отдръпнат съвсем леко. Притеж ...
  908 
Разхождах се боса в нощта,
настъпвах нейните корени...
Обрасли те бяха с иглата,
милваща моите спомени...
Пробождаше бавно плътта им – ...
  513 
Арфните струни
забиват се
в мрака -
стрели
на ...
  527 
Изгравирах всичките ти стихове -
посланията на които не запомних...
Със елмаз, брилянти, нежни мигове,
обримчих скъпо пъстрия ти огън...
На всяка буква от сакралната ни книга ...
  558 
Светеща енграма се топи,
в милион искри се тя превръща.
Миг отнема сама да възцари
любовта; черна дупка ме поглъща.
Със странен мироглед се срещам, ...
  1037 
Киното за мен е …
Киното за мен е креативност,
интуиция, новаторство и очарование.
Киното е романтика
Винаги, когато си помисля за киното като дума, първата ми асоциация е за един от най-романтичните филми от българския екран на двадесети век – „Крадецът на праскови“. Любителите на Емилиян-Станевата ...
  3046 
Разпада се пиано горящо…
За нотите нежност – отвеян
излиза пианистът със фрака –
клавиши от пръстите стенат…
Листове нотни политат; ...
  558 
> За мен театърът е другарство.
>
> Франсис Ф. К.
Театърът – едно старо другарство, изплетено от вечна любов. Любов, на която е заложено да бъде забавна, друг път трагична; да бъде пленяващ репертоар от велики чувства, личности с и без маски, показващи, че животът е ужасно прекрасен и прекрасно ужас ...
  1802 
Излизайки навън в големия град, забелязвам най-разнообразни хора, които преследват своите цели. Независимо от произхода, вероизповеданието или възгледите си, всеки от нас има свои съкровени мечти. Ние, хората, обичаме да мечтаем – сякаш това видимо, единствено за нас, екранизиране на мечти в съзнани ...
  1418 
Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение,
ала пълно с правописни грешки.
Йордан Радичков
Човекът
Много въпроси биха могли да завладеят съзнанието ни и да не ни дадат покой; хиляди картини биха могли да отприщят емоционалната ни природа; най-различни разкази и символите в тях бих ...
  4065 
Истината.
Тя е за всички една, но всеки я вижда различна,
а е различна, защото вечно остава една.
Фридрих Шилер
Що е Истината? ...
  1556 
Капка балсам по листата,
розата увяхнала вече..
Капки искри по косата,
а очите й - тайно далечни..
Макове бели чернеят, ...
  641 
Дъждът пося лъчите,
прогони сенки на сарказъм.
Стена издигна и лъжите
в калта свободно полетяха.
Във утро без нощно слънце ...
  798 
Крият се сенките във мрака..
Посочват лъжливо към него -
словесно всички избягва,
погиващ безнежно нетленен..
Подръпва завесите прашни - ...
  636 
Крило от звезди
потапя се в мъглите..
Кристалните мечти
диамантено политат..
Спирали от века ...
  620 
Propuestas
: ??:??