Дали времето лекува?

Дали времето лекува?

Първата голяма любов... всичко е прекрасно, чувстваш се наистина жив, щастлив, мислиш си, че това, което ти се случва, ще е за цял живот... но един ден осъзнаваш, че тази любов, приличаща на песен, е приключила... защото песен без край няма!

Събуждаш се... утрото ти се струва съвсем различно, усещаш празнота, не знаеш какво ще правиш през идния ден. До този момент си планирал деня... седмицата... месеца... годината, дори и целия си живот с този човек и изведнъж всичко се променя. Усещаш една свобода, която ти е липсвала, но в същото време усещаш и една огромна празнота в себе си, чувстваш се самотен.

Виждаш се с хора, с които не си имал време да излизаш, защото си бил обсебен от желанието да си постоянно с човека до теб. Осъзнаваш, че си изпуснал много през цялото това време, че не трябва да се вкопчваш в някого и да забравяш за останалите, осъзнаваш, че сякаш не си бил жив, че сякаш цялото това време е пропиляно. Започваш да се срещаш с друг човек, след това със следващ, след това пак и така... дните си минават, а ти не можеш да възприемеш мисълта да си с друг човек за по-дълго време.

ЗАЩО?? От страх, че ще "пропилееш" още от безценния си живот... от страх, че и тази любов ще отмине и ще се чувстваш още по-празна... или още не си надживяла голямата любов, не можеш да се отпуснеш, когато си с някой друг, страх те е, че ще бъдеш наранена. Никой не може да спечели дори вниманието ти, та камо ли сърцето!

Ех... тази първа ГОЛЯМА  любов... мнозина си мислят, че са я надживели, че са я забравили... но дали е възможно? Тази една любов, преживяна, може да се каже, дори по детски, когато сме се държали като "семейство" и сме си мислели, че ще остареем заедно. Каква заблуда...

Питам се „Колко време е нужно?... Кога ще мога да се почувствам жива отново, кога ще мога да обикна някого, дали въобще е възможно това ?”...

Дали наистина времето лекува или това е поредната крилата фраза, която хората си повтарят, за да има в какво да вярват и за какво да се надяват. Не можеш да забравиш нещо, което е променило живота ти, не можеш да забравиш чувства, които са те накарали да пораснеш, не можеш да забравиш човека, когото наистина си обичал. Но, разбира се, сега си задавате въпроса „Защо тогава, когато има толкова силна любов, когато цял живот ще си спомняш този човек, не остаряваш с него?”... Не знам дали аз съм тази, която може да даде най-изчерпателния отговор, но за мен лично това е една детска любов – красива, вълнуваща, обсебваща до такава степен, че дори за по-малък период от време се изчерпва...  Ми чувствата?! Да, има ги, но дали чувствата са достатъчни, за да продължи една такава връзка?! За мен специално една връзка е много повече от чувства, тя е разбиране, доверие, приятелство, по малко лична свобода и разбира се обичта.

Няма човек, който да не я е изживял тази Първа Голяма Любов, няма и такъв, който да не е плакал дни наред, когато я е загубил... но животът продължава, времето не те лекува... не те кара да забравиш... то просто ти помага да свикнеш с мисълта, че всичко е приключило, то ти предоставя възможността да се срещаш с нови хора, а кога... къде... как и с кого ще почувстваш отново любовта, кой ще е човекът, който ще запълни онова празното място в теб – това са въпросите, на които само сърцето ти може да даде отговори!