Днес имаш усмивка на ревера си. Понесъл светло настроение, облечено в бели облачета радост. Крачиш уверено и я срещаш - нея, царицата, която омагьосва. Цветно е случването и мирише на любов.... Той се навежда за глътка удоволствие, тя го разглежда с финес. Случване дреме в негата, ток е безмълвен ... В захлас... Тя го погалва в реала. Двамата имат миг пред раздяла. Всичко е в бяло и лесно се случва. Той закъснял е, а тя го налучква. Двама откриват прецизност в момента. После рисуват всичко на лента. Нежност се носи в ефира...всеки безмълвно намира...Колко са мили и детски душите, щом са се спрели да пеят с очите. После се сливат с допир от нежност, кичур коса се разплисква в небрежност. Малко е времето, сгънато в спомен. Носи й той своя обет огромен. Тя го прегръща - разлива усмивки, той я разглежда - безумна щастливка. После събират в кутийка за спомен Бяла целувка навеки приета. Той я нагушва застинал в безбрежност, тя го умилва, усмихната в нежност. Сладка идилия с двама герои...после изсвирва сирена и ето - няма го вече морето ... Двама застиват от звук безпощаден, срещнал ги заедно в свят ненормален. Тихо се стеле дим в простора, после бръмчат шумно мотори... Тя е загубена в своята крехкост, той е затворил последната нежност. Там е обаче сърцето, което бързо разцъфва от кратката среща. Бори се с бедност живота, горко прегръща съдбата... Трима отиват по пътя от обич ... Там е уюта, където е светло ...