Това е моят живот... принципи, закони, подобаващи дела... Видимо силна личност, твърда като скала, а вътре в мен крещи едно момиче обикновено като всички, борещо се с живота, който я отвращава, безсилно от това, че когато иска да крещи, просто стиска юмруци и прехапва устни, защото просто това момиче знае, че дори да удря и крещи, нищо няма да се промени.
Никой друг, освен животът и онова момче, не успяха да я променят до такава степен, до каквато успяха те...
Тъжно и е.
Вечер плаче, но, за бога, кой я вижда, на кого му пука... Кой иска да поплаче с нея или кой просто би избърсал сълзите и без да нарани???
Кой знае как тя се събужда сутрин??
Ето как.
Става от леглото сутрин и е време за фалшива усмивка в огледалото, но в него вижда отчаяната си съдба и щетите, които са оставили сълзите и от вечерта, хваща гримовете и усърдно заличава всеки белег на самотата, избира дрехи провокиращи истинското в нея, пръска евтин парфюм по плътта си и отива навън да раздаде оптимизма и усмивките си... ...