Това е моят живот... принципи, закони, подобаващи дела... Видимо силна личност, твърда като скала, а вътре в мен крещи едно момиче обикновено като всички, борещо се с живота, който я отвращава, безсилно от това, че когато иска да крещи, просто стиска юмруци и прехапва устни, защото просто това момиче знае, че дори да удря и крещи, нищо няма да се промени.
Никой друг, освен животът и онова момче, не успяха да я променят до такава степен, до каквато успяха те...
Тъжно и е.
Вечер плаче, но, за бога, кой я вижда, на кого му пука... Кой иска да поплаче с нея или кой просто би избърсал сълзите и без да нарани???
Кой знае как тя се събужда сутрин??
Ето как.
Става от леглото сутрин и е време за фалшива усмивка в огледалото, но в него вижда отчаяната си съдба и щетите, които са оставили сълзите и от вечерта, хваща гримовете и усърдно заличава всеки белег на самотата, избира дрехи провокиращи истинското в нея, пръска евтин парфюм по плътта си и отива навън да раздаде оптимизма и усмивките си... Раздава се. Тъжното е, че няма кой да се раздаде за нея. Прибира се изтощена, разглежда снимки, напомнящи и за него, слуша тъжни песни и се връща много назад във времето, когато тя за него беше нещо и беше щастлива.
Свечерява се... Тя започва наново... грим, облекло, парфюм, усмивка... тетатърът се повтаря, започва една долнопробна комедия, която много хора биха гледали с интерес, но не и тя .
Излиза навън и тази вечер тя ще е кралицата на нощта, отива на най-шумното място, поръчва, пие и всичко се повтаря...
Ето я, вече е пияна и има някой до нея, дава му любовта си, а после го зарязва...
Тръгва си... на разходка сама с мислите, пада, но е свикнала, затова става и върви напред, знаейки какво я очаква... едно празно легло, няколко сълзи, посрещане на изгрева сама, знаейки как ще завърши поредния глупав ден...