..защото мога да те слушам, мога да вникна в душата ти, мога да ти помогна...
Когато ми говориш с прекрасния си глас, аз потъвам в думите ти, вниквам в тях и те разбирам. Това, което заглъхва в ушите ми остава само в мисълта ми, а оттам никой не може да го чуе.
Когато ми говориш, аз виждам сълзите в очите ти, усещам нюансите на отчаяние в гласа ти, разпознавам болката и мъката, която изпитваш.
Когато ми говориш аз насочвам мисълта ти, за да можем заедно да открием проблемите ти. Създавам обстановка, в която да се отпуснеш и да осъзнаеш, че наистина искам да ти помогна. Чувствайки се добре, ти ще споделиш с мен най-съкровените си желания, най-страшните си съмнения.
Когато ми говориш, аз не се подигравам, не намирам това, което ми разказваш за смешно или досадно. Защото умея да разбирам човешката болка и зная, че именно това ни прави истински хора. Разбирам и как се чувстваш - като слабо, безволево и неспособно същество.
Когато ми говориш, когато ми се доверяваш, ти осъзнаваш, че в този фалшив, лицемерен свят, има хора, които те обичат и ти помагат. Разбираш, че истинското приятелство съ ществува и то е много ценно.
Довери ми се, защото няма нищо по-страшно от това да се справяш сам с превратностите на живота и да няма никой, с когото да споделиш своята болка.