Къде е любовта? В пролетното цвете или в светлите детски очи? Любовта - символизираща доброта, надежда, радост и красота. Къде е тя?... Как къде? В сърцата на хората. В душите и очите им.
С вдишването на първата глътка въздух, човек поставя началото на своя жизнен път. Съдбата ни поставя много препятствия и неволи, но за да излезем от мрачната стая и да видим отново красотата на слънчевия ден, са ни необходими много сили и надежда. Тази силна вяра черпим от непресъхващия извор на любовта.
Душата на извора се заражда дълбоко в сърцата ни - още от първия миг, от първия дъх, от първия плач. Като деца изпитваме силна обич към майката. С течение на времето, когато вече сме пораснали деца, изпитваме приятелска обич. В юношеските години сърцето усеща непозната и изпепеляваща привързаност към човек, който се е явявал само в съня. Щом срещнем своята половинка, я даряваме с много нежност, любов, всеотдайност...
Ласките. Грижите. Милувките. Безбройните безсънни нощи са само едно доказателство за безграничната майчина обич. Хилядите саможертви и лишения се компенсират с една единствена детска усмивка. Подареното стръкче цвете или дори засмяното личице на детенцето, изпълват сърцето на майката с чиста, искрена любов.
Приятелската обич е безценно щастие. Безвъзмезната подкрепа, разбирането и приятелския съвет са достатъчно доказателство за вярна, приятелска обич и подкрепа. Именно приятелите са с нас винаги. В радост и беда. В щастие и болка. В любов и омраза. Те винаги ще подадат приятелско рамо, на което да изплачеш всяка болка и тъга.
Всеки среща някой, който да го дарява с неописуема радост. Човек, даващ му силна подкрепа, нежност и грижовност. Този човек е половинката на сърцето му. Влюбвайки се, губиш представа за времето. Любовта те окрилява. Възнасяте и усещаш, че облаците са под краката ти. Това светло чувство ти дава непознато щастие и удоволствие.
Усещаш, че си влюбен едва тогава, когато щом погледнеш любимия в очите и почувстваш, че забравяш „Кой си?" Щом чуеш гласа му, усмивка да изгрява на лицето ти, по-сияеща от слънцето дори. Когато те докосва нежно с пръсти, да изтръпваш и да се молиш тези мигове да нямат край.
Душата на човек е скрита в неговото сърце. Душата на човек е непресъхващият извор на любовта. Той пресъздава в нас тези емоции - на радост и тъга, на любов и омраза, на искреност и лъжа. Душата на извора ни крепи силни и ни дарява вяра в светлото и красиво бъдеще. Изворът на любовта ни прави по-лъчезарни, по-обичани и по-уверени в силите си.
ЛЮБОВТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА!!!
© Валя Грудева Todos los derechos reservados