Двете лица на самотата
Независимо, че сме част от глобалните исторически процеси, ние, хората, имаме и своя личен живот, който не остава встрани от Божия поглед. Господ познава всеки един от нас и желае да има лични взаимоотношения с всеки поотделно. Сам по себе си този факт е достатъчен да изкорени усещането за изолираност и незначителност и въпреки това чувството на самота в съвременното общество се усилва все повече. Защо ли?!
Невероятно е как във времето, в което огромни разстояния могат да бъдат изминавани за няколко часа, а технологиите позволяват бързи срещи с близки, намиращи се на хиляди километри от нас, човек се чувства все по-нещастен и самотен. Особено впечатляващо е това, че хора, които сякаш притежават всичко – слава, власт, пари, имоти, удоволствия, страдат от същия недостиг на смисъл за живеене, и дори по-голям от този на водещите обикновено съществуване.
Ако надникнем в Писанията, ще открием, че Божията мъдрост изважда наяве същността на проблема със самотата. Суетният живот е важно средство за засилване на усещането за безпътица и изоставеност. Фалшивата дефиниция за успех, Фейсбук интерпретацията на това що е ценно в едно егоцентрично общество, постоянното позьорството и жаждата за „лайкове“ са изсушили душите на хората и сякаш са ги изпразнили от съдържание.
„Човешки синове, докога ще обръщате славата ми в безчестие? Докога ще обичате суета и ще търсите лъжа? (Села)“ (Псалм 4:2), възкликва псалмистът, като въпросителното „докога“ звучи като предупреждение – „Хора, стига толкова! Достатъчно е времето, в което сте предпочитали суетните цели пред истински значимите неща в живота“.
Когато разсъждаваме за самотата, неминуемо ще стигнем и до една друга причина човек да се чувства неразбран и изолиран, коренно противоположна на гореспомената, а именно: решението му да служи на Бога. Да, в служението също има самота. Срещнали по пътя си разочарования, сблъскали се с компромиси и с немощта на собствената си плът, множество мисионери, свещеници, пастори и други служители понякога изпадат в обезсърчение, сравнимо с гореспоменатия вид самота.
Нека си спомним как се чувства Илия, малко след като извършва едно от най-великите деяния в Стария Завет – неутрализирането на жреците на Ваала. След като се справя с опасността народа му да тръгне по пагубния път на идолопоклонството, пророкът се изправя пред непредвидено предизвикателство. Обезсърчен и изтощен, той бяга, за да спаси живота си, убеден, че единствен в израилевата земя не се е поклонил пред фалшивото божество. А какво да кажем за самотата на Исус на кръста. Изоставен дори от Своя любящ Отец, той понася греховете на света, за да изкупи всеки, който повярва в Него, от суетния живот, наследен от предците ни.
Добрата новина е, че има добра новина. Тя обаче се отнася само за ония, които приемат Христос в сърцата си, сиреч, за тия, които вярват в Неговото име, защото само те получават шанса на практика да се справят със самотата. Тази истина разкрива Библията, а Божието Слово заслужава доверие, защото… защото времената се сменят, човешки величия идват на историческата сцена и преминават в сенките на забравата, а Божието Слово пребъдва завинаги.
Но нека се върнем на добрата новина – добрата новина е, че има надежда за Божиите чада. Фокусирани и идващи при Христос, ние винаги получаваме шанса да променим посоката, за да заживеем за истински значимите неща, и така животът ни да придобие смисъл, който да изгони самотата.
„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Матей 11:28-30).
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Явор Костов Todos los derechos reservados
