Уважаеми колеги,

Във вторник миналата седмица се случи нещо ужасно, за което искам да ви разкажа.

Обикновено всяка сутрин се събуждам към 8 часа по навик, но тази сутрин беше различна, сънувах странен сън: белобрад старец ме водеше през една пустиня, за да ми покаже нещо много важно и тъкмо да разбера какво, съквартирантът ми ме събуди в 8.40 часа. Ужас, закъснявах за работа, пък и среща бях насрочил за 9.45. Разбира се, опитах  да  запазя спокойствие, измих си зъбите, взех си душ и се облякох както всяка сутрин. Излязох от апартамента, заключих вратата, тъй като бях останал вече последен и закрачих с бързи крачки по улицата. Прекосих горичката тичешком по една кална пътечка и стигнах до заветната спирка на увеселителния парк в 9.15 часа. Не ми оставаше нищо друго, освен да зачакам трескаво автобус 120. След 15 минути автобусът дойде (всъщност минутите бяха  5, но на мен ми се сториха като 15). Изстрелях се в автобуса, заех близко до шофьора място и почнах да потропвам нервно с крак и да  гледам често часовника си. Може би повлиян от поведението ми, шофьорът на рейса даде газ, но червеният светофар ни изненада неприятно и тук изгубихме три минути, които ми се сториха като трийсет. Така, справяйки се с многото перипети и спиране по всичките  заложени в графика на градски транспорт спирки, се добрах до работното място в 9.37.

Набързо си приготвих нещата  за срещата, изпих един горещ чай и изтичах навън, за да хвана маршрутка. Тъй като нямам навика да пътувам с маршрутки, спрях с кръгови махове съчетано движение  първата, която се появи на булеварда и попитах шофьора за къде е. Водачът ми обясни, че минава по бул. "България" през Красно Село до Люлин.

Извадих късмет, клиентът, с когото имах среща в 9.45, беше в същата посока на бул. "България". Качих се в маршрутката в 9.46 с чувство на превъзходство и с идеята  да не закъснея за срещата, разбира се, не исках да звъня по телефона на клиента, тъй като сме от различни мобилни оператори и разговорите се таксуват много скъпо, а и бая сметка бях навъртял. Поглеждайки часовника, треперещ след два светофара и три спирания на маршрутката (2 пъти за да слязат хора и веднъж да се качат) в 10.15 бях пред офиса на моя човек. Отворих входната врата, изтичах нагоре по стълбите, като впрегнах всичките си физически сили, дадох всичко от себе си...

Но, уви, секретарката ме уведоми, че човекът, с който имам среща, именно нейния шеф, вече е излязъл.

Бях направо съкрушен, в съзнанието ми се бе оформил договорът, с който щях да го атакувам, нямаше измъкване. Виждах го вече спечелен. И... ето, изведнъж този гигантски заговор срещу мен, тази злоба на хората ми провали труда.

И искам тук и сега, уважаеми колеги, да посоча виновниците за това ужасно деяние, защото такива хора не трябва да се крият и поддържат и да  провалят работата и спокойствието на останалите.

Искам първо да посоча:

Старецът от съня ми, този дилетант, направи всичко възможно да закъснея.

2-ро. Съквартирантът,  това дребно  човече,  предусещайки провала ми, защо не ме събуди по-рано.

3. Шофьорът от градския транспорт е виновен като спря на всички обозначени спирки.

4. Маршруткаджията, тоя саботьор и злобар, който ми каза, че отива към бул. "България" спря цели 3 пъти по пътя.

А и тия келеши двуличници, точно сега ли намериха да  слизат и  се качват,  та да не може човек да си свърши работата.

 И  долното време - и то е виновно - и то много бързаше.

И ето ме сега, колеги, оплаквам се пред вас от хорската завист и злоба и пиша докладна до кмета, до компанията за градски транспорт, до института по метрология.

Не може работата на умните, можещите и знаещите хора като мен винаги да се саботира. Ако нямаше саботьори, щях да направя чудеса, но - завист - к`во да се прави.

А сега мене кой ще ме компенсира за договора ми? Те не знаят ли че по член 120 от кодекса на труда Възпрепястването на изпълнението на служебните ангажименти е наказуемо?

И така, колеги, пожелавам ви да няма повече  изпуснати договори.

Или поне заради някой друг.