Една приказка

Колко лъжи проплаках, колко истини отбягнах... Всичко заради теб. Дали бях права или това беше поредната ми грешка... Ще си остане въпрос, в миналото, без отговор...

Ето как започна всичко...

Бях малка, бях глупава. Слушах всеки и всички... Мислех, че всичко е една красива приказка без край... Но срещнах теб... момчето на мечтите ми... Човекът, който търсех за продължение на тази вълшебна приказка... Ти беше човекът, който щеше да ме обича и подкрепя, човек, на който можех да се доверя...
Измина се една години и два месеца, а ти, момчето... продължаваше да красиш тази приказка без край... Обичаше ме! Крепеше ме! Вярваше ми! Ти беше всичко за мен на този свят...

луна... слънце,

ден... нощ,

звезди... небе,

плач... смях.

Всичко беше свързано с теб... Аз съществувах, защото и ти съществуваше... Защото ти беше първият, който ми даде толквоа силна любов... Защото, когато бях с теб, не почуствах болка... Защото ти споделяше с мен всички сънища и мечти...

Изведнъж...

Внезапно...

Съвсем неочаквано...

те изгубих... Изгубих теб и всички мечти, и сънища с теб... Дали така трябваше да стане?... Дали животът ми е писан без теб... Защо, по дяволите, е всичко това?!... Защо го заслужих... Обичам те толкова много!!... По-силно даже и от себе си...
Ти ще останеш за мен единствената голяма любов...
Единственият, който ме е разбирал...
Единственият, който съм имала...
Единиственият ми страх в живота...
Единствената ми любов...
Ти за мен ще си останеш ЕДИНСТВЕНИЯТ и НЕПОВТОРИМИЯТ!!

Хора, оценявайте това, което имате, защото то няма винаги да е с вас! Изпълнявайте целите си до край и никога не се предавайте. Историята, напсиана по-горе, не е от най-хубавите... Но е от сърце и по реален случай...