Философия на красотата: от Шелинг до съвремието

Философия на красотата: от Шелинг до съвремието

  “Красотата е безкрайност изразена в крайна форма”- с тези думи немският философ Фридрих Шелинг улавя противоречие и същевременно хармония, които се крият в същността на красивото. Красотата според Шелинг не е просто външна привлекателност, а проявление на нещо по-висше - на абсолютното, което се разкрива чрез конкретното.

  Въз всеки предмет, явление, състояние можем да открием аспекти на красивото, но кое е красиво и кое е грозно? На този въпрос всеки би отговорил различно, защото всеки човек е индивидуална, автентична личност. Различните очи, различно гледат. За едни красотата се крие в малките детайли, които ни заобикалят всеки ден. За други тези неща в по-голямото време са незабележими. Всеки има различен вкус и това е добре, защото по този начин ние се опитваме да се социализираме повече, да се стараем да откриваме хора със сходни хобита, вкус за музика, мода, изкуство. В днешно време стандартите за красота и въобще за това, което може да се нарече красиво са се изкривили до такава степен, че можем да направим всичко възможно, за да се постигне тази естетика. 

  Красотата изисква жертви, клише които всички сме чували, но е напълно истина. Като започнем от химията, която някои от нас използват, за да се разкрасяват, като грим и тем подобни. Повечето от хората, които използват ежедневно грим, за да прикрива несъвършенствата, в края на деня, когато премахнат цялата “мазилка” от лицето си, тази маска, която си мислят, че им осигурява по- високо място в обществената стълбица, те не могат да разпознаят човека в отражението.      

  Гримът е само върха на айсберга. Хората до толкова са се обсебили от днешната представата за красота, че прибягват до хирургична намеса. Телата им не могат да поберат всичкия силикон, хиалурон, ботокс, които магически ще премахне несъвършенствата. Патешките устни, изразените скули, чипото носле, екстеншъните няма да напълнят празнината в главата.     

  Индивидуалността на отделните индивиди е почти заличена. За да угаждаме на новите тенденции в модата, ако може вече да се нарече така. По модните ревюта дрехите, които моделите носят никои не би ги облякъл дори за специален повод. Ако си някоя известна личност за червения килим може и да минат. 

  В нашата страна най-добре изразени са тези крайности на красотата при поп фолк изпълнителите. Младото общество гледа и се влияе от тези представи за красота, но под целия грим, губят себе си не само като външна идентичност, ами и като духовност. От такова желание да живеят живота на другите хора, забравят как да живеят своя собствен живот. 

  Да си различен в днешно време е да си странен, грозен дори, ако не следваш общо установените норми. 

  Светът е загубил цвета си. Само ако се огледаме сме заобиколени главно от черно, бяло, сиво. Не само като дрехи, коли, интериор, архитектура, ами и като човеци. С появата на изкуствения интелект губим и самите себе си. Вместо изкуственият интелект да извършва битовите задължения в едно домакинство, го използват за правене на изкуство. Изкуството се нуждае от душа, за да бъде живо, а не от една метална кутия с кабели да прави картини за по- малко от минута. Времето на сериозните хора в костюми отминава и с новите поколения идва и времето на цветните художници, талантливи музиканти, и поети, защото в този свят хората помнят имена на велики творци, а не на бизнесмени и икономисти, не че няма извести имена сред тях, но те не се споменават често.

  “Ако убиеш хлебарка си герой, ако убиеш пеперуда си злодей. Моралът има естетически критерии”- Фридрих Ницше. За някои красивото е грозно, за други грозното е красиво. Грозното е нещо различно от добре познатото, от това, с което сме свикнали.     

  Подценяваме факта, че и грозното може да се превърне в красиво. Една пеперуда например. Преди да се се превърне в пеперуда, тя е гъсеница не чак толкова привлекателна, колкото лекокрилата пеперуда.

  Макар и мимолетна красотата носи в себе си нещо безкрайно. Да кажем, че красотата е безкрайност, изразена в крайна форма, означава да признаем, че в рамките на един миг, образ, звук, чувство може да се съдържа дълбочината на цяла вечност. Това е нейното магическо въздействие. Кара ни да се вгледаме и да почувстваме нещо по-голямо дори от нас самите.

  Красотата ни кара да търсим дълбочината по повърхността и да осмислим света не само с разума, но и със сърцето.