9 oct 2007, 9:46

И сега накъде?... 

  Ensayos
2071 0 0
6 мин за четене
 
И сега накъде?...



Имаш любов, имаш пари,

имаш щастие дори.

Но защо не си щастлив,

защо така си завистлив?

Ламтиш за повече пари,

играеш с чуждите съдби...



И днес отново ме засипаха хилядите проблеми, и като се замислих, очевидно желанието ми да водя нормален живот и да бъда щастлива е просто една глупава мечта, едно невъзможно и измислено от мен бъдеще, което никога няма да съществува. Да търсиш щастието в България е не само смешно, но дори глупаво и абсурдно. А аз, като отчаяна романтичка, продължавам да преследвам тази невъзможна мечта, мислейки си, че като съм пълнолетна вече мога да управлявам по-добре живота си. Уви! - още една детска заблуда... Отново съм безсилна както и преди и пак единственото, което мога, е, да гледам как всичко около мен се руши... Болезнената истина е, че никой не се трогва от това, което става около него, защото е засипан  с куп лични проблеми и не може да се огледа. А всъщност всичко е свързано: личните проблеми са породени от безредиците, които царят в „наш`та мила родина"....

Така навърших 18 и като всички пълнолетни придобих правото  на глас в местните избори, но какво беше разочарованието ми, когато разбрах, че от това право нищо не ме топли... Винаги съм искала да бъда с нещо полезна на обществото и да помогна по някакъв начин да се оправи най-сетне тази държава. И като човек, отговорен пред себе си и обществото, реших да се запозная по-подробно с кандидатите за кмет на Велико Търново и с техните политически платформи. Предизборната кампания започна на 28. 09. 2007 г. и първият кандидат, който ни се предтсави, беше г-н Маринов(Митьо Пищова). Самата агитация се проведе в центъра на Велико Търново, пред театъра, където движението беше спряно заради великото събитие, което ни очакваше. Минувачите се спираха да погледат и да поразпитат какво ще става и така се събра доста голяма публика за цирка, който предстоеше. Откриването запчна с народни танци - дотук добре, но после... имаше рецитал на стихове, писани в чест на нашия „виден съгражданин" Митьо Пищова. Последваха прекрасните изпълненния на фолк певицата Мира (чудесно съчетание на музика и текст), всички тръпнеха в очакване на Коцето (който така и не дойде) и гледахме фокуси на илюзионист от „Нишко град, Сърбия" както ни го представи самия кандидат, раздаваха се вафли и кебапчета, възрастни хора се трупаха, готови да продадат гласа си на тази унизителна цена и тълпата нарастваше все повече и повече. Дойде време кандидатът да ни запознае с идеите и плановете си за управление на града. За най-малките обеща ясли и детски градини, за младежите тревни площи, защото „човек да се напие, няма къде да падне", по възрастните бяха подкупени с обещания за 5000 кебапчета, 5000 сладки, по 6 кокошки на семейство и по една кофа фураж. В замяна на това кандидатът ни помоли да гласуваме по съвест, да не се продаваме за 50-100 лв. А който нямал пари за дърва, да се обърнел към него, защото той много пари имал, въпреки че бил сирак(начинът на придобиването неизвестен). Когато започна разказът за живота му, не издържах и си тръгнах.

Запитах се как може да ни се предлага за кмет бивш сутеньор и няма ли закон, който да го спре, защото моралът вече никого не спира. Винаги съм се гордяла с това, че съм българка и още повече - от старата столица, но днес се почувствах жалка и унизена от това, че принадлежа към тази тълпа от хора без достойнство. Никой от тях не бе дошъл, за да прецени кандидата, а само за да вземе вафлата и кебапчето, които му се полагат, а ако може и нещо повече.

  Докъде ни докараха нашите избранници в Народното Събрание... Всеки гледа да оцелее,  не се инетесува от другите и не вярва, че с нещо  животът му може да се промени, нито полага усилие, нито се замисля, какво може да направи. А ако някой реши да се бори за правата си, вместо подкрепа, получава укори и съвети да си търпи, защото нямало смисъл. Ами добре, нека всички търпим покорно... Тогава как ще се оправи тази държава? Е, то и хора не останаха в България... Всеки способен и млад човек с перспектива, напуска страната и отива в чужбина. И жалкото е, че  напускат България, защото нямат друг избор - че той, животът тук, си е един истински Survivor (само дето е неизвестно дали накрая ще остане и един бълагирин). И, кажете ми какво да правят младите хора в България? Нали искат да водят нормален  живот, а тук това определено е невъзможно. Само да включите телевизора - чуйте новините, дори само кратката емисия е достатъчна, за да разберете за какво говоря. Че то нещо нормално има ли? Само абсурди! Учителите стачкуват, а министърът на образованието се усмихва мазно пред камерите; чуват се предложения за преместването на ботаническата градина в Балчик, защото мястото било подходящо за строеж; в столицата ни, София, не може да се върви спокойно по улиците, защото може да те удари някоя тухла по главата (то това май за всички градове се отнася); цял квартал не спи две нощи, защото някой е забравил алармата на колата си... Кажете ми да плача ли или да се смея? Как е възможно никой да не се интересува и да не прави нищо по въпроса. Съзнанието на хората сякаш се е изкривило и всичко това се приема като нещо нормално. А това, че ежедневието ни е изпълнено с такива ситуации,  не означава, че това е съвсем в реда на нещата. И кажете ми има ли надежда за тези, които не искат да напуснат родината си и да водят спокоен и сигурен живот?

И като гледам Царевец, и си спомням славните моменти от нашата история, си задавам толкова много въпроси. Не мога да си обясня какво е станало с този народ, къде е отишла кръвта на предците ни, защо никой от нас не иска да бъде техен достоен наследник, къде отиде силният и  борбен дух на българите, откога се превърнахме в безлично и покорно племе? Всеки бяга от отговорност и казва: "Какво бих направил, аз съм безсилен". Да, така е, всеки, който иска да направи нещо, е безсилен, а който може - не иска. И защо да иска, та нали се е погрижил за себе си и за близките си, вярно - на гърба на другите, но какво от това... Като погеднеш назад в историята, много велики империи и цивилизации са изчезнали от лицето на земята, но защо залезът на нашата малка държавица е толкова продължителен и болезнен... Къде отиде инстиктът на прабългарите за градеж на държави? От всички Българии, които са създали, днес съществува една и тя е недостйна да носи това име.

Какво ви става, бе хора!?? Защо всички заравяте глави в  пясъка и никой не се интересува от проблемитена нашето време? Не осъзнавате ли, че живитът ви е преходен, че след вас нищо няма да остане... А можете да направите нещо и да се опитаме всички заедно да запазим малкото, което е останало от Бълдария, да оправдаем доверието на хората, умрели за нас, да се опитаме да достигнем другите държави от ЕС, да оставим нещо на следващите поколения.

Накъде отива тая държава, накъде отиваме и ние заедно с нея??? Как може престъпници, изнасилвачи, наркодилъри да се движат свободно  сред нас, да живеят охолно, да се гордеят с лъскавите си коли, да си играят с нас, с живота ни, със съдбите ни и при това да се ползват с добро обществено положение!!! Къде е трезвото мислене, къде е правилната пренцека, къде отиде човешкото у нас? Каква перспектива имаме ние, младите хора в България, и как е възможно човек да се чувства като прогонен от държавата, в която се е родил и обича. Нима имаме избор? Единствения начин да се измъкнем от калта и да живеем нормално, е да напуснем родината си. А какво да правят тези, които искат да живеят в една по друга България?... 

© Надя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??