Стоях навън и пушех поредната цигара…
Тази нощ бе по-различна от останалите. Тази нощ виждах! Виждах звездите...
Замислих се – какво са звездите? Реалистите казват, че звездите са огромни разтопени газови кълба... От Земята обаче не ги виждаме по този начин. Всичко зависи от гледната точка.
Тази нощ осъзнах, че аз мечтая. Звездите за мен са прекрасни малки светлинки, които светят дори през нощта… дори в най-тъмната нощ! А в най-тъмната нощ звездите блестят най-ярко. Има някаква странна символика в това, нали?... Звездите са надежда. Малки искрици надежда в мрака. Малки отворени вратички към едно по-добро утре. Малки нови шансове за нов ден… Мракът е в душите ни… и светлината е в душите ни… Нощта и денят са състояния на душите ни. Денят е светъл, щастлив, топъл, добър. Тогава виждаме най-голямата звезда – Слънцето. То озарява пътя ни. То е нашата сила, нашата любов, нашето щастие… Нощта е тъмна, неясна, безнадеждна, студена. Всичко е мрак! Надеждата е изчезнала и е отстъпила пред безсилието и тъгата. Няма го Слънцето. Всичко е изгубено…
Но нощта е времето, когато се виждат милионите звезди, милиони малки искрици надежда… Казват, че когато се затваря вратата на щастието, се отваря друга, но често ние гледаме толкова дълго към затворената врата, че изобщо не виждаме новата, която е отворена за нас. В нощта ние мислим само за изгубеното Слънце, а не виждаме безбройните нови звезди, които чакат да озарят пътя ни…
Днес аз чакам нощта! Вече не ме е страх от нея, защото знам, че когато настъпи нощта, когато падне непрогледния мрак… аз ще видя звездите!