Мислех си, че вече съм обичан. За пръв път в живота ми мислех, че и тя изпитва нещо към мен. Бях готов на всичко за нея. Бях готов да се откажа от всичко за нея. Бях готов да предам приятелите си, да игнорирам семейството си, да избягам с нея въпреки всичко и всички.

Но... тя си тръгна. Да, просто ей така си тръгна и остави само тишина след себе си. Нямаше значение кой ден е, колко часа е, не можех да ям, не можех спя. Сякаш времето беше спряло. Вече нищо не беше същото.

Сега разбирам, че за нея това е било само игра, игра със сърца. Да пробва дали ще хлътна по нея, да види на какво съм готов за нея. И когато се увери в това... ми не, няма продължение, това е. Ще се пробва със следващата жертва. И защо? За да се почувства желана ли? За да се почувства красива ли? И вероятно го постига, щом сега се чувствам грозен и отхвърлен.

Сега от повече сълзи няма смисъл. И всичките сълзи на света не могат да я върнат. Само ще ѝ позволят да изсмуче още повече живота от мен. А и аз не я искам... вече.