"Ти си абсолютно непоп-
                                                                                 равим човек - извика
                                                                                 той - и ме обзема голям
                                                                                 страх заради тебе."
                                                                                Карл Май, "Винету" I част
   Самата дума "непоправим" предизвика у мен странно чувство. Дали защото повечето думи, започващи с "не" са свързани с опастност или отрицание, или пък с известен песимизъм? Но по-скоро доста от тях говорят за наличие на проблем.
   Само че...
   Ами ако въпросният човек е непоправим добряк? Или непоправим оптимист? Или непоправимият, който иска да открие лек за нелечима до сега болест, въпреки че всички около него са се отказали от това? Или пък непоправим трърдоглавец, който смята, че "все пак Земята се върти"? Не бяха ли такива непоправими хора Христофор Колумб, Джон Атанасов, Васил Левски, Христо Ботев?
   Да, има непоправими хора. Чувала съм от баща ми, че винаги се намират "онези 10 процента", за които да се хванеш, когато работиш с хора. А той сигурно знае това, защото повече от 15 години работи с хора. И във секи човек търси 10-те процента, но не "онези 10 процента", за които първо се сещаме, когато четем вестници. Тези са други. Това е частицата добро у всеки човек, която днешното трудно време се опитва да смачка, да "надвика", да унищожи, но която си струва да се потърси на всяка цена. Между другото, името на баща ми също започва с "не".
   Защото непоправимите хора са онези, които карат "поправимите" да работят и които карат света да върви напред.