Рая (Рая Любенова)
15 13
9 dic 2006, 20:19

Искам да съм гола 

  Ensayos
2528 0 16
Уморих се.
Уморих се да лъжа, да се заблуждавам и сама да си поставям граници. Уморих се да съм все една и съща - неискрена.
Аз просто играя. За да бъда това, което другите очакват да бъда и се убеждавам, че именно това е доброто за мен, за да живея в мир със себе си.
Но се уморих. Все по-трудно ми е да поддържам илюзията и да се събирам в границите.
Искам да остана гола - да сваля от себе си тежестта на маскарадния костюм, воала на лъжата и одеждите на
усмихнатия клоун без проблеми.
Искам да остана гола. Нямам сили за нов маскарад, неистово искам да се разделя със стария.
Казват, че живота е сцена и всички ние сме актьори. Това ли правя аз? Живея истинският живот?
Значи ли това, че желанието ми да спра да играя означава, че съм уморена да живея?...
Не! Аз просто искам да сваля фалшивостта. Тежи ми! Искам да съм гола...
Но човекът е човек, защото е избрал да носи дрехи...

© Рая Любенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хмммм...просто бъди себе си не е трудно поне според мен ....всеки 4овек минава през такъб период в живота си ....
  • ..Даша,има такова нещо в нас което може да осъзнава,без да различава..това е Любовта.. зная,че никога на никого не се е случило
    все още да научи друг на Нея...
  • И аз мисля същото. Човек първо трябва да ги различава, а после осъзнато да направи своя избор. Затова е ЧОВЕК т.е. разумно същество.
  • Даша,знаеш,че доброто може така да се използва,че да стане зло,както и злото може да се превърне в добро..Истината никога не е само добро,
    нито само зло..нито само красиво или само грозно,или пък само живот
    без смърт..тя включва в себе си и двете използва ги като инструменти
    (както беше казано) и винаги е нещо повече от двете поотделно,над тях..Така и човек когато реши да прави нещо,трябва да осъзнава двете
    страни на медала-така става реалист,отговарящ за действията си.
    Само тогава може,има право да избира свободно-да прави нещо или да не
    го прави..И ако го направи,няма да се обременява с терзания и да съжалява,че не е избрал другото..А,ако все още се терзае,това значи,че осъзнаването му не е било още достатъчно силно за да се докосне до двете страни едновременно,с еднаква сила..
  • Много се радвам,че това есе предизвика толкова емоции и разговори.Темата наистина е актуална,макар че съм го писала преди повече от 4 години.Това,което ме е тласнало да го напиша е,че е много трудно да бъдеш себе си и да бъдеш разбран правилно.
    Благодаря за интереса!
  • Ако пред грозното не можем съзнателно да изберем красивото, ако пред злото не можем да изберем доброто, ако имаме възможност за избор и не изберем живота пред смъртта, за какво сме ЧОВЕЦИ тогава? Разбира се, че който лъже, лъже преди всичко себе си.
  • Разбирам те Даша...,това,за което говоря,намеквам непрекъснато,се казва "безизборна осъзнатост"...да,изглежда парадоксално,абсурдно,но
    истината,съществуването е редуване,съчетание на противоположностите..
    красиво-грозно,добро-зло,живот-смърт..не се отхвърля нищо,всичко се
    използва...
  • Много истинско!Това е животът всеки играе роля, за да бъде харесван, за да бъде сред тълпата, а никой не си дава сметка , че цялата група е една илюзия, една лъжа, и всеки си мисли , че лъже другия, а в същия момент се самозалъгва мн жестоко.
  • Да, прав си, това махане насам-натам не го разбирам много, още повече ако е осъзнато, но коментарите ми не се отнасят за конкретен човек, а за принципа. Все пак всичка е индивидуално и зависи от мнооооого неща.
  • Даша,едва ли знаеш,че съм "гол"след като не разбираш това "другото"..ако разбираше за него, сигурен съм,че не би реагирала
    така.Но ,все пак ще поясня отново, ако съм бил неясен.Под "другото" имах предвид движението обикновено на човека като махало от една крайност в друга..
  • Незная дали правилно те разбирам за "другото", но както прекалено честата смяна на дрехите се нарича суета, така също и желанието да се показваш често гол публично, си има диагноза.
  • Даша,с дрехите е лесно,но другото не е просто суета,защото за тази
    "суета " човек може да си знае(както си е всъщност) и нищо да не
    може да направи..
  • Да, права си, човекът е човек, защото е избрал да носи дрехи, но прекалено честата смяна на дрехите се нарича суета. Всъщност, нищо ново под слънцето. Още старите са казали: “VANITAS VANITATUM ET OMNIA VANITAS”
  • Рая,опитвай никога да не отхвърляш и отричаш нещо,а да го използваш,
    защото иначе отиваш в другата крайност,където пак ще си недоволна,
    неудовлетворена от себе си,и така като махало ще се движиш в омагьосан
    кръг цял живот..
  • Интересни размисли! Хареса ми! Поздрав!
  • И тук поднасям поздравления, докосна ме някакси...
Propuestas
: ??:??