Измислица.Просто една малка фантазийка,накъсо казано-една измислица.И защо е това?Заради страха от самотата,нали?Измислил си си всичко и всички,за да не бъдеш сам,за да не изпаднеш в черната дупка на празнотата.Всичко е една илюзия.Създаде я собственот ти"аз"когато мислеше,че всичко е загубено.Измисли я много,много отдавна,когато все още нямаше нищо,а твоята душа се скиташе безумно в невидимите лабиринти на пространството...
Но мина време и една от многото малки сиви клетки в тъи наречения ти "мозък"реши да си поиграе с въображението.И успя.И ето до къде доведе всичко.Сякаш изневиделица пред теб започнаха да изникват образите-на хора,животни,фигори и всякакви други предмети,които оживяваха пред очите ти.Итогава ти се почувства щастлив.Почувства се доволен,че си се измъкнал от сивата празнота,която отначало те караше да мислиш,че всичко е едно безсилие,и която накрая те довеждаше до състоянието на пълна душевна депресия.
Исега когато вече не си сам,благодарение на привидно истинските неща,които те заобикалят,ти се радваш на твоето съществуване,въпреки,че едва ли всъщност си даваш сметка,че всичко това е само плод на твоята крайно развинтена фантазия,която естествено е първа приятелка с въображението.Едва ли наистина се замисляшза това,че както всичко просто ей така се е появило,по същата логика може просто ей така изведнаж и да изчезне.Ипак ще си останеш сам,изправен пред душата си ще лееш сълзи и ще се проклинаш за това,че си бил толково глупав,да не разбереш простата измама...Но сега вече знаеш за номеракойто ти изигра малката фантазиика,на късо казано-една измислица и дори зная за какво мислиш и се чудиш толкова усърдно в момента.Чудиш се каква ли ще е поредната зрителна измама,която ще ти погоди собственото"аз".И струва ми се,най-накрая сигорно ще предпочетеш да се върнеш сред празнотата,защото поне знаеш,че тя е нещо действително(и най-вече добре познато),а не е измислена умопомрачителна картинка,хилеща ти се в лицето.Но все пак наистина каква ли ще е следващата зрителна измама.