Изоставените деца на България
''ИЗОСТАВЕНИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ''
Сядам да пиша, защото за пореден път съм потресена от случващото се в нашата държава. Вече сме в ЕС, но мисля, че не сме за там. Как е възможно в 21век в България да има толкова страдащи деца. Потресена съм от гледаното по БТВ. Филмът ''Изоставените деца на България'' ме докара до състояние на необуздан гняв. Що за отношение и що за живот водят децата с психически и физически недъзи. Дори и с недъг, никой на този свят не заслужава такова отношение. Те са просто деца, не животни. Според мен е грях това, което се случва с тях. Срам ме е от това, че живея в България. Тези деца са толкова изолирани, че дори да бяха нормални, след няколко месеца престой в този ''дом'' биха откачили. Що за хора работят там??? Знам, че може би е трудно да се работи с такива деца, но това, че имат някакви недъзи, не означава, че трябва да бъдат изолирани и отлъчени от обществото. Как е възможно да бъдат оставени на произвола на съдбата, без дори някой да се опита да им помогне?!? Сякаш е толкова трудно да получат поне малко топлина и внимание. Та нали хората, които работят там, имат семейства и деца, не може ли просто за миг да си представят, че това е тяхното дете, колкото и трудно да е това. Господи, в главата ми сякаш се запечатиха тези кадри... не мога да забравя изнемощелите телца (ако мога да ги нарека така) на тези толкова самотни и измъчени деца. Те се нуждаят от специализирани грижи, а не от жесток и нищо не разбиращ от това персонал. Далеч съм от мисълта, че има липса на средства... и за мен това е пълно нехайство и безобразие! Та те са деца, лишени от всякакви грижи, захвърлени там далеч от всички, те си нямат никого - някои от тях живеят с мисълта, че някога семействата им ще ги приберат отново у дома и ще усетят майчината любов и топлина. Дори глухи или каквито и да били, те имат нужда от топлина и обич... По дяволите, къде са добрите хора в тази държава??? Има ли изобщо такива??? Тези дечица буквално са оставени да умрат по много мъчителен начин. Те са лишени от специализирана помощ, от образование, дори от лекарски прегледи. В началото може би не са били толкова изнемощели и би могло да се направи нещо за тях - да, но едва ли на някого му пука за всички тези деца, те са просто обречени на смърт... Много ми е трудно да повярвам, че това се случва на деца В БЪЛГАРИЯ, ние не сме страна от Третия свят, а страна от ЕС... Как, по дяволите, е възможно за всички деца в този дом да се полагат само 16 купички кисело мляко, та това е недостатъчно за едно нормално дете. Тези тънички крачета, хлътнали ребра, гръден кош и очи, тези изнемощели ръчички... накъде отиваме, щом не можем да се погрижим за тези деца?? Те биват водени в болница само ако вдигнат температура или се разболеят... Господи, това е толкова тъжно и несправедливо. Според мен тези деца могат да се научат да говорят най-малкото, но в много по-ранен стадий на заболяването. Ако получават подходящо лечение и помощ, може би сега нямаше да изглеждат така. Но в главата ми се появява и другият въпрос: защо не получават това, от което наистина се нуждаят -здравословна и разнообразна храна, лекарска помощ, внимание и всички онези неща, от които се нуждаят нормалните и болните деца?!? Идват едни от най-хубавите празници, а тези деца ще са сами дори забравени... никой не заслужава това, никой, дори и най-болното и психически нестабилно дете. Дори и на празника те ще се клатят така, както и до сега, за тях нищо няма да се промени, както не се е променило и досега. Колко хора дори не са знаели за тези деца и дори и не са се замисляли за това, което преживяват?? Защо това не се случва някъде другаде по света, защо ние не пазим бъдещето на България - какво като те имат недъзи, това не ги прави по-малко хора. Ако са били получили нужната помощ, сега може би щяха да са други, а не нещо, приличащо на жив скелет.
Често пиша есета и размисли, но този път съм наистина много развълнувана и ужасена. Просто ми се иска да можех да направя нещо. Чувствам се виновна за съдбата на тези деца, въпреки че нямам никаква вина. Наистина този филм ме накара да се замисля над много неща...
© Светослава Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Здравейте и аз гледах този филм и много плаках,защото съм майка на три деца две от които са с увреждане 100% с чужда помощ едната е на легло с ДЦП ЕПИЛЕПСИЯ ,а другата е с Ретинопатия не вижда и не искам и да си помисля ,че децата ми може да са в тези домове, гордея се че си ги гледам макар ,че е много трудно, но мъжа ми е до мен и си ги гледаме с много любов и внимание.
-
Много правилно си постъпила като написа за този филм,Светослава! Напротив, иска ми се да сме повече хората като теб, които пишат и се възмущават искрено, споделят и търсят диалог! За тези неща би било добре повече никога да не се мълчи и да се говори - благодарение на теб тази тема беше прочетена от много хора, и много хора изказаха позицията си - браво, страхотна си! И не казвай, че за товите години това знаеш - пожелавам ти да узнаваш още, и да не стоиш със скръстени ръце! Както виждам, щом написа това есе, не стоиш просто така и да бездействаш!
-
Ами не мога да кажа дали родителите ми биха станали,но ако някой ден пред мен бъде поставен този въпрос бих приела едно такова дете в моето семейство.И никога не бих оставила детето си ако има някакъв психически или физически проблем не дай си боже,защото не го пожелавам на никого.И ми е ясно,че не е никак лесно да се гледат такива деца,но те са просто деца,не може да ги слагаме към групата на обречените.....мое мнение.мисля,че все още съм много млада,за да имам някакъв по-ясен поглед над нещата.Това видях през моите си очи и така го написах...
-
Изцяло подкрепям вашите мнения, Веси и Дарина!
-
Ех,Дари!
Ех,ако всички разбираха и виждаха с твоите очи,с моите очи нямаше да ставаме за смях на света.
Щастлива съм, Дари.30г вече те са смисълът на моят живот...ще бъда с тях..докато ми се затворят очите. -
Винаги,когато стане въпрос за изоставени деца и започнат да се леят крокодилски сълзи…ми се гади.Не защото 30г работя с такива деца,не защото всяка седмица приемам едно,и го гледам в къщи като писано яйце,а ЗАЩОТО истината се изопачава,за да сме интересни ..на света.Аз питам-Кой и какво цели с този филм?Кой пусна тази журналистка в Могилино?…
Отговоря ми е ясен.Да покажем на света колко сме зле..та да текнат пари…и някои
да си напълнят гушите на гърба на децата./от кога се чакат тези фондове/,а други като тази англичанка да си направят пиара.Познавам почти всички домове.Могилино е най-тежкият дом, в който съществуват деца с множество увреждания и различни диагнози.Такива деца могат само да се обгрижват…с много любов и… с много пари.Всичко останало са празни приказки и “чесане” на езици по Коледа и Великден.За всички те само тогава съществуват.
Темата е дълга,не става за коментар.
Към авторката на есето:ТВОИТЕ РОДИТЕЛИ БИХА ЛИ СТАНАЛИ ПРИЕМНО СЕМЕЙСТВО, да се грижите постоянно за едно такова дете,да го милвате, да го гушкате?Само питам…Както и ти се питаш,как би могла да помогнеш.
Вижте този линк за нашия дом
http://www.domkalinka.hit.bg/ …ЕТАЛОН,че не ми се четат празни приказки без покритие.Тук делата ни говорят повече от думите! -
Писах есето "Вълчи времена" в сайта на 2 октомври, мисля. Тогава филмът на Кейт Блюит бе гледан в Европа и възмути много хора, беше коментиран от ВВС. Сега го пускат - два месеца по-късно, в нашите медии... преди Коледа, пак политика на Масларова, пак милозливи сценарии от нейна страна! За сметка на нещастието на тези дечица, които за деветте месеца, през които английската журналистка е била при тях и е снимала филма, са страдали, през двата месеца, през които механизмите на държвата се раздвижваха, за да им се помогне с нещо, пак страдаха... и сега ще си поплачем, за Коледа, гледайки филма, а те ще си продължат да страдат. Чудя се защо все се оплакваме и плачем, а не помислим, защо не потърсим КАК помагат на ИЗОСТАВЕНИТЕ деца в другите държави...работи се с персонала, обучава се как да се грижи за дечицата, показва им се материал, в който те ще видят КАК да се грижат за децата - с любов, с внимание, с топлота...много е трудно, но е дечицата страдат...
-
За момент се опитвам да си представя как ще прекарат празниците тези дечица....А за излищъка от средства съм сигурна че го има,но не е насочен към правилната цел....Просто втори ден съм под влиянието на гледаното и знам,че не мога да направя каквото и да било,но просто се чувствам някак си тъжна...
-
Не съм гледал предаването, но си представям какво е било.
Наскоро четох, че бюджетния излишък е милиард и триста милиона лева. И пишеше как се купували коли, хиликоптери, друга техника. Та се питам с моя си прост акъл - Ако тези пари ги пренасочеха за домове за изоставени деца, за нуждаещи се от спешни операции нямаше ли да е по-добре?
И нямаше да има нужда от кампании - "Пусни sms за играчка" или " Да спасим нечий живот". Това е всяка година. И още много други пари, които се раздават за глупости, а не за нуждаещи се.
Поздравления!!! -
Точно това имах предвид и аз.Тези хора,които ги гледат просто са там, за да изкрват пари за преханата си,но не са това ,от което се нуждаят тези деца.
-
Трябват специализирани грижи... от специалисти, от хора, които могат и знаят как тези деца да получат адекватни грижи и адекватно отношение...
-
Да знам,че гледането на токава дете е отговорност,но те нямат вина и аз не говоря за кой знае какви по специални грижи-просто да усещат някаква обич и топлина.Те не са като всички нормални деца,но пък имат правото да са обичани поне малко.Знам,че на хората работещи там не им е никак лесно,но.....
-
Болезнена до крайност тема. Аз също още съм под въздействието на видяното.
Търсиш вина и задаваш въпроси, добре, но вината е първо в тези които са ги изоставили, защото тези деца са лишени от най-важното, жизненоважното за тях - топлината и обичта на майките си, на дома си.
От опит зная какво е да е "различно" детето, колко е трудно и колко обич, грижи, внимание, топлина и търпение му е нужно.
Права си за условията в онзи дом и подобните на него, за липсата на храната и задоволяване на дори най-елементарните им нужди. Ала има и нещо друго, за всяко едно от тези деца е нужно да има специалист и да се полагат десетократно повече усилия и занимания с него, за да има то път напред. Може би не път като всички други, но поне по-добър от сегашния.
Всяко едно дете го заслужава.
-
Плаках, плаках, плача и сега... и в гърлото ми още има топка гняв, мъка, ужас и... още много неподозирани емоции!!!!
В този момент си припомних отново ужаса, който изживях гледайки филма, за това... просто не мога да напиша никакъв смислен коментар, освен, че ние - УЖ здравите, разумните, сме БЕЗДУШИ, БЕЗРАЗЛИЧНИ, БЕЗСЪРДЕЧНИ и още много БЕЗ- и визирам обществото, политиците, управниците, обикновените хора като мен и теб...!!!
Това ,което се случва в нашата България, е неописуемо, жестоко... !!!!!!!!!!!!!!!
С тъга в душата - поздравявам те, Светослава! -
Права си, виновна е държавата, виновни сме и ние като общество, което мълчи... Имаме много да растем в това отношение. Да си пожелаем и да направим нещо добро е лесно, нека не загубваме човешкото в себе си !!!
-
Още преди два месеца този филм възмути много хора! И аз писах по този филм... Мисля си, че всички носим отговорност за тези деца, както и за тяхното положение - в това как възпитаваме децата си - за това, че утре моето дете или твоето могат да родят такова дете и да го оставят в дом...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Отговоря ми е ясен.Да покажем на света колко сме зле..та да текнат пари…"
Не заради казаното от Вас,а за да можем най-после ние българите да се събудим,защото ВСИЧКИ сме виновни,че съществуват подобни "домове за медико-социални грижи"-нито са им медико,нито социални грижите и извинете,но мястото на едно дете е у дома при семейството му,там то ще бъде най-вече обичано и ще се чувства значимо и специално ,такова каквото всъщност е всяко едно дете.
Ако вие Vesi-lina се чувствате обидена-недейте,защото като цяло домовете ни са бърлоги и много далеч от понятието дом.
Обиждайте се на политиците ни,които с калпавата си политика правят просяци от родителите на такива деца,а лекарите вместо насоки за тяхното отглеждане дават едно единствено предложение-оставете го в дом-сякаш това е дефектен телевизор и можеш да го върнеш обратно в магазина.
Да,хората на запад имат домове или защитени жилища или каквото искате го наречете,но на тези места там децата с увреждания наистина получават адекватна грижа и лечение каквито не биха получили у дома си.
И преди да скокнете да ме линчувате-синът ми е с много тежка форма на детска церебрална парализа,казаха ми зарежи го,той ще умре,ако не умре ще е като растение-да,може би щеше да е така,ако бях го оставила в някой от "чудните" ни домове.
Не го оставих и си го гледам-говори,чете,пише,ходи на училище,развива се,да,не е лесно,но не е лесно само в едно отношение-отношението на държавата към тези деца,държава,чиито управници са решили,че деца като моето не заслужават да живеят.
Последно ще кажа-моят син изгледа филма за Могилино без да мигне и накрая знаете ли какво ме попита,не ме попита защо са толкова слабички,нито защо нямат играчки тези дечица,попита ме-мамо,защо тези деца никой не ги гушка?
Бъдете здрави!