Изоставените деца на България
''ИЗОСТАВЕНИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ''
Сядам да пиша, защото за пореден път съм потресена от случващото се в нашата държава. Вече сме в ЕС, но мисля, че не сме за там. Как е възможно в 21век в България да има толкова страдащи деца. Потресена съм от гледаното по БТВ. Филмът ''Изоставените деца на България'' ме докара до състояние на необуздан гняв. Що за отношение и що за живот водят децата с психически и физически недъзи. Дори и с недъг, никой на този свят не заслужава такова отношение. Те са просто деца, не животни. Според мен е грях това, което се случва с тях. Срам ме е от това, че живея в България. Тези деца са толкова изолирани, че дори да бяха нормални, след няколко месеца престой в този ''дом'' биха откачили. Що за хора работят там??? Знам, че може би е трудно да се работи с такива деца, но това, че имат някакви недъзи, не означава, че трябва да бъдат изолирани и отлъчени от обществото. Как е възможно да бъдат оставени на произвола на съдбата, без дори някой да се опита да им помогне?!? Сякаш е толкова трудно да получат поне малко топлина и внимание. Та нали хората, които работят там, имат семейства и деца, не може ли просто за миг да си представят, че това е тяхното дете, колкото и трудно да е това. Господи, в главата ми сякаш се запечатиха тези кадри... не мога да забравя изнемощелите телца (ако мога да ги нарека така) на тези толкова самотни и измъчени деца. Те се нуждаят от специализирани грижи, а не от жесток и нищо не разбиращ от това персонал. Далеч съм от мисълта, че има липса на средства... и за мен това е пълно нехайство и безобразие! Та те са деца, лишени от всякакви грижи, захвърлени там далеч от всички, те си нямат никого - някои от тях живеят с мисълта, че някога семействата им ще ги приберат отново у дома и ще усетят майчината любов и топлина. Дори глухи или каквито и да били, те имат нужда от топлина и обич... По дяволите, къде са добрите хора в тази държава??? Има ли изобщо такива??? Тези дечица буквално са оставени да умрат по много мъчителен начин. Те са лишени от специализирана помощ, от образование, дори от лекарски прегледи. В началото може би не са били толкова изнемощели и би могло да се направи нещо за тях - да, но едва ли на някого му пука за всички тези деца, те са просто обречени на смърт... Много ми е трудно да повярвам, че това се случва на деца В БЪЛГАРИЯ, ние не сме страна от Третия свят, а страна от ЕС... Как, по дяволите, е възможно за всички деца в този дом да се полагат само 16 купички кисело мляко, та това е недостатъчно за едно нормално дете. Тези тънички крачета, хлътнали ребра, гръден кош и очи, тези изнемощели ръчички... накъде отиваме, щом не можем да се погрижим за тези деца?? Те биват водени в болница само ако вдигнат температура или се разболеят... Господи, това е толкова тъжно и несправедливо. Според мен тези деца могат да се научат да говорят най-малкото, но в много по-ранен стадий на заболяването. Ако получават подходящо лечение и помощ, може би сега нямаше да изглеждат така. Но в главата ми се появява и другият въпрос: защо не получават това, от което наистина се нуждаят -здравословна и разнообразна храна, лекарска помощ, внимание и всички онези неща, от които се нуждаят нормалните и болните деца?!? Идват едни от най-хубавите празници, а тези деца ще са сами дори забравени... никой не заслужава това, никой, дори и най-болното и психически нестабилно дете. Дори и на празника те ще се клатят така, както и до сега, за тях нищо няма да се промени, както не се е променило и досега. Колко хора дори не са знаели за тези деца и дори и не са се замисляли за това, което преживяват?? Защо това не се случва някъде другаде по света, защо ние не пазим бъдещето на България - какво като те имат недъзи, това не ги прави по-малко хора. Ако са били получили нужната помощ, сега може би щяха да са други, а не нещо, приличащо на жив скелет.
Често пиша есета и размисли, но този път съм наистина много развълнувана и ужасена. Просто ми се иска да можех да направя нещо. Чувствам се виновна за съдбата на тези деца, въпреки че нямам никаква вина. Наистина този филм ме накара да се замисля над много неща...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светослава Todos los derechos reservados
