Животът иска така - да му се подчиним ли, или да му се противопоставим?

                                                           (Есе)

            Животът е една загадка. Често той е осеян с препятствия. Всичко, което се е случило, случва се или ще се случи се свежда до съдбата, т.е. до това, какво  е писано да стане. Аз вярвам в нея, но не съм съгласна, че трябва да се оправдаваме с нея. И искам да отбележа, че все пак уважавам всяко чуждо мнение.

            Е, когато живота така, иска или  така ни е писано, ние трудно бихме могли да го променим. Но това съвсем не означава да се подчиним. Зависи от типа човек и от случващото се.  Понякога е по-добре да не се бунтуваме повече, друг път обаче ще бъде глупаво да се оставим на течението. Когато се случва нещо хубаво с нас всичко е наред, но когато съдбата ни изиграе лоша шега, тогава непременно си задаваме въпроса ”животът иска така да му се подчиня или да му се противопоставя”?

            Понякога се налага да се примирим след като сме се опитали да се противопоставим , но това,  което се е случило  няма как да се промени  към по-добро, а започва да става обратното. По принцип не можем да променим съдбата, поне аз така мисля, но пък имаме шанс да олекотим нещата, ако те са тръгнали към лошо. Всичко  зависи от проблема. Може да бъде важен, така както и маловажен, но тогава въпросът, какво да правим няма много да ни измъчва. В повечето случаи е нещо доста значително. И ако не може по друг начин да се обърнат нещата най- лесния начин е да се откажем от опитването и дерзаенето т.е. да се подчиним. Тези хора са песимисти и малосилни. Тези хора са навсякаде и не би трябвало да се обиждат когато са наричани така, това не е убида, а истина, която трябва да се проумее не заради нас, а заради самите тях. Понякога нямам смелост да направя някой неща, признавам, но не се примирям лесно и често се водя от поговорката “не позволявай на страха да провали живота ти”! Това може да ти донесе едно бездействие.

            Е, ако сте решили да се борите, да не се отказвате, въпреки страховете от това каква шега ще измисли този път съдбата, давайте смело напред. Човек се учи от грешките си. Те го поучават. Може да не успее да олекоти ситуацията, но ако не се  пробвал цял живот ще се пита дали ако се беше опълчил щеше да обърне нещата или не.  Няма да е направил също грешки, няма да се е поучил и разбрал нови неща. Хубаво е  да опитаме и да не се подчиним, все пак това е животът ни и той е един.

            Малко са хората, които се подчиняват напълно, но ги има. Дори и те обаче го правят, понякога съвсем несъзнателно. Някой сигурно го правят заради създадени идеали (това трябва да е така) и когато се провалят се оправдават със съдбата, тя била виновна. Останалата част от хората не се подчиняват, малко или много, и го правят по различни начини. Всеки решава, понякога това е най-добрият вариант, а понякога е именно най лошият. Различно е. Затова оставям всеки да реши за себе си дали да се подчини, или да сe опълчи и кога да го прави. Но никога не трябва да забравяме, че, колкото и да ни върви и колкото и да сме щастливи, ако седнем просто на пътя, ще ни прегазят.