Обичах, разлюбвах, рушах и създавах... Как да бъда пак същата?

     Аз бях себе си! Преди!

     Влюбих се! Обичах! Вярвах! Исках! Желаех! Лъжи не съм изричала! Бях истинска! Бях щастлива! Усмихвах се! Давах! Раздавах се докрай! Но бях излъгана! И всичко свърши! Еми да, няма как да е друго! Какво бих могла да направя според теб?!?

     И така след известно време разлюбих... Последваха следващи любови и раздели... Хора се събират и разделят постоянно! Сякаш ти не си един от тях? Знам, че си обичала... Знам, че си била наранявана.... Знам, че си била оставена или си оставила някого... Не си единствена, повярвай! 

И в един момент обаче си казваш, че любов няма, че всичко е лъжа. Аз също си го помислих. Казах дори! Щом те нараняват, без да се замислят, защо и ти да не го правиш! Така е, не може всеки път ти да си прецакана, ти да си тази, която не може да се отърве от безброй безсънни нощи, изпълнени със сълзи, съжаления... Питаш се защо все ти си наранявана, все ти страдаш! Питаш се защо си толкова слаба и нямаш сили да спреш болката в душата си? Питаш се кога ще оздравее раната... Тя няма да заздравее, докато ти не направиш нещо! Бъди силна! И пред него, и пред себе си! Ще има много такива занапред, с които ще трябва да се справяш сама!!! Не позволявай на чувствата да завладеят мислите ти! Действай! Руши, ако трябва! Но сълзи не лей! Няма за кого! Не си заслужава! Ще дойде нова любов, по-силна от старата! Нова, за която ще си готова на още повече... повече жертви... компромиси и така нататък :) Отново ще започнеш да създаваш... да създаваш нова връзка, която ще искаш да запазиш за по-дълго време! Ще пазиш, ще обичаш!!!

     Щастлива бях, когато обичах. Щастлива бях дори от заблудата, че и той ме обича така, както аз него! Истината боли, така е! Превърнах се в повърхностна ,,кучка'' едва ли не. Заради един промених цялото си отношение към всички останали. ,,Аз съм различен.''; ,,Обичам те''; ,,Вярвай ми''; ,,Няма да те нараня''... глупости до безобразие. Изтъркани фрази, които всяко момче използва като си мисли, че не би се усъмнила в него. Вярно! Наистина има от тези ,,различните'', но са рядкост!  Та така... аз рушах... Дори помня думите, които ми каза едно момче, с което преди излизах: ,,Рушиш всичко около себе си!'' Той беше прав... Той беше различен, но и това не ми стигна! В забързаното си ,,плячкосване'' забравих съвсем, че той наистина изпитва чувства към мен. И не просто ме обича, а ОБИЧА!!! 

     След всичко това аз няма как да бъда същата! Промените в живота ни променят и нас! Мисленето! Очакванията! Желанията! Амбициите! Всичко! Дори да се опиташ да бъдеш същата като преди, все ще има нещо, което да е различно. Преди си мислила, че всичко е прекрасно, че съществуват само хубавите моменти, онези, незабравимите, онези, които ще ти носят само щастие. Но след време виждаш, че не е точно така! И се променяш! Всички се променят... за добро или за зло...