Обичах, разлюбвах, рушах и създавах... Как да бъда пак същата?
Аз бях себе си! Преди!
Влюбих се! Обичах! Вярвах! Исках! Желаех! Лъжи не съм изричала! Бях истинска! Бях щастлива! Усмихвах се! Давах! Раздавах се докрай! Но бях излъгана! И всичко свърши! Еми да, няма как да е друго! Какво бих могла да направя според теб?!?
И така след известно време разлюбих... Последваха следващи любови и раздели... Хора се събират и разделят постоянно! Сякаш ти не си един от тях? Знам, че си обичала... Знам, че си била наранявана.... Знам, че си била оставена или си оставила някого... Не си единствена, повярвай!
И в един момент обаче си казваш, че любов няма, че всичко е лъжа. Аз също си го помислих. Казах дори! Щом те нараняват, без да се замислят, защо и ти да не го правиш! Така е, не може всеки път ти да си прецакана, ти да си тази, която не може да се отърве от безброй безсънни нощи, изпълнени със сълзи, съжаления... Питаш се защо все ти си наранявана, все ти страдаш! Питаш се защо си толкова слаба ...