Случайна сълза се търколи от очите ти... Протегнах ръка в опит да я хвана... Не успях. Ти стоеше до леглото ми, на което лежах и аз. Бях скован, не мисля, че въобще дишах...
Това ли е да си мъртъв? Та... нали...
Това ли е да си мъртъв!?!?
Та аз не почувствах нищо... А трябваше ли? Не знам... Може би. Може би? Дали?
Затварям очи - какво става? Къде отивам? Не искам да ходя! Тялото ми е все още тук! Дали пък не мога да си вляза обратно? Там си се чувствах пределно добре. А... баба. И Цвети. А тя защо не влиза? Толкова ли ме мрази?! Нима дори сега ме мрази и ми завижда?! А! Емо... Здравей... или пък не. Той защо седи на пода... нещо тук не е наред.
Трябва ли да изпитвам нещо? Страх? Любов? Мъка? Носталгия? Нещо? Трябва ли да чувствам нещо?
А, и Тони, и Наталка... Всички са тук. И баба плаче... странно.
А, и мама плаче. А Цвети не. Толкова ли ме мрази?
И стоях там, и слушах мислите му. И плачех, и страдах. И копнеех, и желаех... Но не можех да направя нищо. Той си беше отишъл и света вече ...