Публикувах го по желание на една моя приятелка. Надявам се да ви хареса и дано поне малко да съвпада с вашата философия за живота. Извинявам се, че в него има силно чувство на песимистичност, но ако го прочетете, ще откриете и положителното настроение и надеждата...
Мрачният път до светлината в края на тунела
Какво е това? Какъв е този объркан и фалшив свят... накъде отиваме, защо сме толкова деградирали същества? Нима не можем да обичаме? Нима сме просто едни еволюирали бозайници, а в същото време сякаш на нивото на безгръбначните малки твари? Някога сме били нещо, което в продължение на милиони години се е променяло за щастие към по-добро, но днес сме едно абсолютно нищо. А това е толкова жалко..не, ние сме жалки! Защо вече не можем да се радваме на новия ден, на топлотата у хората и да ги ценим като личности? Защото сега се влияем главно от хорското мнение, защото сега на мода е не смеха, а само фалшивите иронични усмивки... Боже, о, колко сме заблудени...
Къде ни е отишла светлинат ...