Какво кара хората да се обединяват?

                         Няма ни добро ни зло – тях ги създава нашата мисъл.
                                                       Уилям Шекспир ("Хамлет")
   
 

            Животът е едно сложно за обяснение явление, процес, подобен на сън в будно състояние, гама от трепети, чувства и мисли… Еволюция и прогрес, поредица от събития, някои от които са тъжни, а други – весели. Една огромна, добре задвижена машина…
            Човекът е нейната основна съставна част. Фактът, че притежава разум и способност за комуникация, съществено го отличава от останалите индивиди, населяващи планетата Земя. Като се замисля по-дълбоко за това кои сме и какъв траен отпечатък сме оставили в развитието на Вселената, стигам до извода, че ако не бяхме обединени в едно цяло, не бихме постигнали подобни резултати. Монументалното настояще е тяхното най-красноречиво отражение.
            Още от средновековни времена сме усвоили възможността да търсим свои съмишленици, да даваме превес на мечтите си и всячески да се борим за тяхното осъществяване. Разумният индивид, докато върви по трънливите пътеки на днешния многолик живот, среща трудности, разочарова се, плаче, вдъхва си вяра, усмихва се и продължава напред. Някъде там, между вечния стремеж за съвършенство и трудните препятствия на реалността, се ражда обединението в името на чист и смислен идеал.
            Не мисля, че мога да проникна в съзнанието на хан Аспарух, повел съвкупност от сплотени хора към сърцето на историческо дело, и да осмисля мотивите му да извърши този подвиг. Според мен основната съчетаваща сила тогава е била идеята, зараждаща действие, оставящо История за следващите поколения. В недрата на същността ни не съществува зло – времето и средата ни моделират според търсенията и предпочитанията на епохата, от която сме част и в която живеем.
            Базирайки се на собствения си светоглед, смятам, че друга причина хората да бъдат едно цяло е крайният резултат, който гонят. Докато е жив, всеки един от нас копнее да открие личността, огледално отражение на собственото му Аз, и да постигне нещо съществено, да улови есенцията.
            По мое мнение любовта също е обединение; тя отсява съдържанието и ни насочва към най-важното в живота – да намерим сродна душа и да оставим поколение след себе си. Не всеки знае, че когато двама души са влюбени, сърцата им бият в един и същи ритъм. Това е факт, доказан от учени в Калифорния, който потвърждава животворната сила на божественото чувство.
            Когато говорим за доброто, е редно да споменем и злото, защото то съществува и ние не бива да отричаме наличието му. Това състояние на духа може да подтикне личността към собственото ѝ унищожение и да всее страх и разруха. Според Честър Бенингстън: „Омразата, злобата, отмъщението и страхът – те са чумата на Земята. Любовта, добротата, състраданието, съчувствието и помощта към другите – те са лекарство.“
            Нима загубилите себе си хора не си подават ръка, за да извършат дела, които ще нанесат обществена вреда? Бих посочил пример от световната история – през 28 юни 1914 г. босненският националист Гаврило Принцип извършва покушение срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга Софи Хохенберг. Светът рухва и понася на плещите си тежестта на епичен военен конфликт, чиито куршумени тътени не са заглъхнали в ушите на вечността. Общата болка, борбата за оцеляване, непрекъснатото движение към ново начало – това са били невидимите мостове на единното цяло, стремящо се да възроди живота си от пепелта.
            Независимо от застигащите ни трудности, трябва да бъдем смели и непоклатими пред тях. Единствено тогава бихме могли да повдигнем планините, описани в народните поговорки и приказки, и да посочим правилната пътека на лутащ се побратим. В благотворителната инициатива „Българската Коледа“ всяка година се включват известни личности в борба за спасение на хиляди детски животи. Съпричастността на народа е крайъгълен камък от доброто, заложено у нас.
            Аз вярвам. Вярвам, че сме способни да се обединим, да си подадем ръце, да загърбим различията, да не обръщаме внимание на етнос, потекло̀ и облекло; да погледнем другаря в очите и да бъдем негова опора.
            Безрезервно.
            Истински.
            Сега и завинаги…