Свобода. Не мечтаят ли всички хора за нея? Не твърдят ли постоянно, че искат да бъдат свободни? Но какво всъщност означава това, в какво се изразява усещането за свобода и можем ли да я постигнем?
Хората постоянно търсят свободата, чакат я, понякога я гонят. Като че ли тя е животно, което могат да уловят. Желаят я толкова силно, че забравят какво всъщност е тя. Опитват се да я заслужат, да я намерят, да я задържат. Но тези усилия само още повече я отдалечават. Опитите им са безсмислени тревоги в натовареното сиво ежедневие на забързания и немощен човек.
Свободата не трябва да бъде заслужена или изстрадана. Тя трябва да бъде пожелана, да бъде повикана. Трябва да я желаем искрено в сърцата си, да я ценим и най-вече - да бъдем готови за нея.
За мен свободата е нещо повече от възможността да правя каквото си пожелая. Усещам я във вятъра, който разрошва косите ми, който се вмъква между клонките на дърветата и ги кара да пеят своята песен. Който помага на птиците да летят в своя небесен танц. Усещам я в аромата на цъфналите пролетни цветя, в необятното море, разбиващо вълните си в пясъчните брегове. Но най-вече... усещам я в детските игри, в тичането, в щастието. Защото децата са най-свободни. Те са тези, които нямат тревоги, които живеят заради самия живот. Те съзират радостта в най-малката частица от света и я носят в сърцата и душите си.
А не се ли изразява свободата точно в това... да бъдеш щастлив!
© Петя Кънчева Todos los derechos reservados