Аз ще избягам там, сред тълпата и ще скрия моята мъка чрез тяхната...
Ще плача с техните болки, без никой да заподозре, че тъжа и за моите...
Ще съжалявам заедно с тях за хилядите грешки и за опитите ми да съм студена...
Мъчех се да имам нормален живот като всички останали... Молех се да дойде поне един ден, в който да се усмихна без да последва след усмивката ми сълза... Но както става при всички ни, се примирих с тази мисъл и реших, че не мога винаги да имам това, което искам.
Трудно е да се разкаже на някой, а и дори да го разкрия, едва ли ще ме разбере, защото ако отстрани изглежда лесно, то, ако човек го изпита, едва ли би казал същото...
Признавам... всичко това ме промени и срути човека, който бях и който може би никога няма да бъда...
Бях предавана и аз самата предавах хора, на които държа... заради гордостта ми...
Ако някой стори и каже неща, които не мисли, по-добре да замълчи, отколкото да рани себе си и човека до него... В крайна сметка не трябва да губим нито миг с хората, ...