Аз ще избягам там, сред тълпата и ще скрия моята мъка чрез тяхната...
Ще плача с техните болки, без никой да заподозре, че тъжа и за моите...
Ще съжалявам заедно с тях за хилядите грешки и за опитите ми да съм студена...
Мъчех се да имам нормален живот като всички останали... Молех се да дойде поне един ден, в който да се усмихна без да последва след усмивката ми сълза... Но както става при всички ни, се примирих с тази мисъл и реших, че не мога винаги да имам това, което искам.
Трудно е да се разкаже на някой, а и дори да го разкрия, едва ли ще ме разбере, защото ако отстрани изглежда лесно, то, ако човек го изпита, едва ли би казал същото...
Признавам... всичко това ме промени и срути човека, който бях и който може би никога няма да бъда...
Бях предавана и аз самата предавах хора, на които държа... заради гордостта ми...
Ако някой стори и каже неща, които не мисли, по-добре да замълчи, отколкото да рани себе си и човека до него... В крайна сметка не трябва да губим нито миг с хората, които обичаме. Има прекалено малко време за живеене и толкова недовършени неща... Кое е твоето нещо, с което ще спасиш някой днес, коя е думата, която ще помогне на някой отчаял се от всичко и разочаровал се от себе си и другите?!...
Би ли подал ръка на нуждаещ се, би ли бил малко по-добър от вчера или ще си останеш същият нещастник, който вчера погуби не един с думите си или  на който му се досвидя да пусне десет стотинки на бедняка на улицата, вместо това просякът получи само ритник...
Ти избираш сам... така че би ли бил по-добър днес?!... :)