Кой си ти?

    Всъщност кой си? - Строга осанка, стегната походка на сигурен мъж, силни ръце и... две топли и малко тъжни очи.

    Преполовил житейския си път, крачиш сигурно и малко самотно напред.

    Обрулван доста често от Съдбата, но изправящ се винаги по-силен от преди.

    Поучи ли се от всички уроци, които ти даде животът? - Стана по-силен. А по-добър?

    В изпълнения с грижи ден, работиш и пак работиш, бягайки от мислите си. А вечерта - дълга и тъмна, сам с дерзанията си, сам с хилядите си въпроси, придремваш малко и се въртиш в собствените си терзания. -"Сгреших, но право нямам ли да съм щастлив? Не платих ли висока цена за грешките си?А поучих ли се?"

    Какво ти трябва? - Малко, много малко. - Някой да погали ръката ти. Някой да ти каже "добро утро, как спа". Някой да мисли за теб и просто да те обича.

    А ти - можеш ли да се довериш  ако срещнеш този човек и да го оставиш да те обича, просто да те обича както той си знае - без съмнения, без въпроси, без сенки от миналото и настояща вина - просто да се обичате - тук и сега.

    Ако намериш този човек, не го изпускай, не позволявай да си тръгне, а го задръж и го обичай силно и той ще е винаги с теб.