В топлия есенен следобед, шофирайки към вкъщи, видях, че горивото на автомобила ми е на привършване и реших да заредя на близката бензиностанция. Спрях до свободната бензино-колонка и отворих вратата, за да сляза. В този момент, в съседство до моята, пристигна кола, шофирана от млад, симпатичен мъж. До него седеше красива дама, която беше във видимо добро настроение. Вероятно слушаха ритмична музика, защото момичето още не спираше да движи рамене и да се полюшва в такт. Искрено им се зарадвах на младостта, жизнеността и лъхащия от тях оптимизъм.

  Младежът също слезе от колата си. За секундите, в които вратата им беше отворена, успях да чуя кратък инструментален рефрен от българска народна песен. Учудих се и в същото време ми стана приятно. Ето че народните традиции са живи! Ето че младото поколение харесва българска музика! Ето че нашият род няма да се затрие! Браво!

  Изведнъж девойката се сети нещо и отвори прозореца на автомобила, за да извика на приятеля си. В този момент до ушите ми достигна изпълнението на Славка Калчева: „Който прави механи … ” Аха! Ето каква била работата! Ето откъде идвала тази жизненост и цъфтеж! Значи, механи! Младите днес се вдъхновяват само от мисли за алкохол, кръчми, механи, барове… повърхностен и лек живот. Защо в истинските народни песни на първо място е издигнат в култ трудът? Защо в тях се пее предимно за любов – любов към семейството, любов към родния край, любов към труда, любов към природата?... Божествени са. Та нали Бог е любов?!

  Защо в текстовете сега не се прославя този, който прави предприятия, този, който строи, този, който работи? Механите ли са институциите, които осмислят съвременното битие? Само те ли са единствените цели и стремежи на младите хора у нас? Жалко! Наистина жалко! Когато днес разбереш, че някой работи или има собствен бизнес и го  попиташ с какво се занимава, обикновено отговаря, че има свой магазин или заведение. Да, магазин или заведение и тук-там шивашки цех… Къде е промишлеността, „гръбнак” на икономиката? Къде са съвременно оборудваните предприятия? Трябва ли търговията да се върти предимно в големите хипермаркети или по битаците? Къде останаха пълните театрални и кино салони? Къде са фестивалите? Къде е културата?

    „Който прави …” – мелодията не ми излезе от ума през целия път до вкъщи. А там… ме чакаха с надеждата, че са ми дали някъде работа…