Коя си ти? Помниш ли? Спри за миг!!! Кой си ти? Сега се обърни и ме погледни. Коя си? Същата ли си, каквато беше, каквато те помня? Или може би пътищата, които ни разделиха, са те и променили. Помниш ли ме, помниш ли кой съм аз, помниш ли горещите дни? Случва ли ти понякога, просто да погледнеш в огледалото и да видиш мен до теб, както беше преди, както мечтаех, че ще е завинаги или виждаш само твоя сух образ? Сух от липсата на любов, от липса на топлота. Или може би там, в мрака, се крие светлина, някъде дълбоко. Не помниш ли мойте очи и моето лице в нощта пред онази врата, не помниш ли човека и неговата топлота, искрящата му душа. Не помниш ли онази игра, аз гледах в огледалото и вместо себе си, виждах теб и безподобната ти красота. Но така ли мислеше и ти или всичко бе илюзия. Не, няма как, онзи поглед беше истински, аз помня човека в онова огледало, още мисля за него в безкрайните си нощи. Още помня как биеше твоето сърце, когато гледаше онази светлина, идваща от пронизващата тишина в моята душа. Чувах само трепет, чувах как две сърце в едно играят, как две души едно мечтаят. Питам те сега, помниш ли мен или аз се заблуждавам. Питам коя си ти, момичето от огледалото или съвършено нов човек, забравил мен и любовта. Коя си ти сега?