или за някои "палеоисторически" аспекти на сугестологията

Хората се различават от животните, въпреки, че според много хора свойствени на човека били единствено животинските му черти. Така поне е удобно за много хора. Все пак единственото по което човек се различава от животните е наличието на реч (слово). Няма животно, чиито сигнални системи не са обвързани с предмети, предизивкващи пряко дразнение в непосредствената сетивност на животното. При хората сигналът е разделен от конкретните предмети на пряката му сетивност и това именно е речта. Разгледана в развитие, речта в началото на възникването си е служела единствено за пряко въздействие над себеподобните, затова в началото са възникнали глаголните форми, същите тези форми, които днес хората употребяват спрямо опитомените и дресирани животни – „донеси”, „дий (другарю)”, „легни”, „стани” и т.н. Т.е. в началото речта се е използвала за манипулация над себеподобните. Според Поршнев, историята на човечеството започнала, когато започнали да се появяват първите техники за контрасугестия. Да, контрасугестия на сугестията на първите речеви форми. Когато някой наш прародител кажел на друг свой събрат „Дий, другарю”, събратът му имал два варианта – да вземе на гръб изреклия „вълшебната” фраза и да затича, или да се направи, че не го е чул (най-примитивната форма на контрасугестия),  или да му каже „Гледай си работата, днес съм в платен отпуск.”.

Та, историята на човечеството е история на борбата между сугестивни и контрасугестивни техники. С течение на времето тези техники се рафинирали... та, до наши дни...

След този кратък палеоисторически преглед нека да видим какво е положението днес.

Всъщност, някъде в историческото си развитие сугесторите (нека условно ги наречем така) открили, че лесно управляеми са примитивните човешки емоции, като страха например, страха да не изглеждаш глупак, страха от това да останеш сам и изолиран от някаква общност... дори и интернет общност. Уви, в този случай страхът се е доказал, като верен съюзник на сугестора.

По какво можем да различим един сугестор днес:

1. Сугесторът винаги е жертва, както посочихме; сугесторите открили, че примитивните емоции са лесноуправляеми, но също така сугесторите експлоатират и по-висши емоции, като състраданието и съпричастността. Затова всеки сугестор проявява жертвоизъм – на него му пречат да диша свободно, нападат го „примитивни простаци”, той „не разбира” защо му опонират така, „след като нищо не е направил”, особено ако има как да прикрие действията си, предизвикали определена реакция в негови обекти, например, ако може да се възползва от това „отговорно” лице да изтрие част от разговор, проведен в интернет, например...
2. Сугесторът винаги намира за сугестори вероятните си опоненти, по този начин той експлотира страха на сугестираните, един вид  „Доверете се на мен, защото ако се доверите на Х, то той неизбежно би ви манипулирал.” Ако желае да улучи с един куршум няколко заека, той би ви посочвал, че „Х е под влиянието на сугестора У, затова... Доверете се на мен, защото, ако се доверите на Х (или У), то той неизбежно би ви манипулирал.”

Сигурно си задавате въпроса защо съществуват сугестори. Отговорът е нееднознаен, но най-общо може да се каже, че сугесторите се стремят към власт, в нейната най-примитивна форма. За какво им е власт на сугесторите? Ами заради това, че страхът е най-лесно експлоатируем и става така, че властта е необходима на сугесторите за да могат по-лесно да сугестират, т.е. трябва им власт заради самата власт. Да, скъпи ми читателю, това е патологично състояние, за което, уви, няма лечение, затова пък сугесторите могат да бъдат изобличавани. Ще ги познаете, както посочихме: 1. Те винаги се правят на жертви; и 2. Те винаги виждат във вас потенциална жертва на друг сугестор, при което ще ви предложат „защита” (съвет или просто ще демонстрират „добрата си воля”).