Птица в полет е гледка, която предизвиква усещане за волност, свобода, неподвластност. Едва ли пернатите същества осъзнават ефекта от своето летене върху човеците.Отправили взор към небето и неговите  обитатели, не помисляме как завършва един полет на птица. Дали кацането е естественият завършек на въздушното пътешествие? дали всичко е толкова привлекателно и впечатляващо за наблюдение, или илюзията е тази, която украсява простите и иначе обясними неща, каквито са един полет и краят му?

    Не бих се задавал подобни въпроси, ако една гледка в зимната гора не ме порази с категоричната си необяснимост и нелепост. Денят се бе свил от студ, въпреки плахите опити на слънцето да излъчва топлина, сякаш лъчите му замръзваха преди да докоснат земята. Заслушан в скриптенето на снега под стъпките ми , встрани от пътеката съгледах криле от птица, които се ветрееха на една клонка. Вече изсушени от времето - самотни и тъжни, но незнайно как , здраво вкопчени в тънката вейка,сякаш окачени за доказателство, че там е предпочитаното място за края на птичия полет. Но какъв край? Вследствие на какво?, Въпросите, както се случва при внезапните преживявания, бяха повече от възможните отговори. Птицата, от която са останали само крилете, дали е кацнала на клонката?Свършила е земния си път от студ или под ноктите на ястреб?Мъченицата - птица я няма отдавна. Останали са само перата , галени някога от небесната синева. Перата,запазили елегантната линия на крилете, се полюляват окачени, поради незнайна причина. Човек се обърква съвсем от тази необяснимост, загадъчност, многозначителност, алогичност,тайнственост.

   Краят на полета и краят на птицата , която отдавна вече не е птица и сякаш никога не е летяла , е оставила знак за себе си извън злощастността на случката и преживяната драма. Въпросите какво е станало, кога, защо,които напират в началото, вече не търсят отговорите. Подробностите и любопитството за случилото се , за съдбата на птицата, са отстъпили пред силата на символиката. Не е останало нищо от клетото птиче създание, даже видовата му принадлежност, но крилете, без които полетът е невъзможен, са оцелели през времето и превратностите на сезоните. Останала е непокътната същността, непреходното и тогава смирението и мълчанието са като че ли най-добрият отговор на необяснимото. Сетивата на душата по свой емоционален начин разшифроват загадките, които не подлежат на обяснение.

   Продължих пътя си през зъзнещата гора, вслушан в странната тишина, която остави след себе си крилатата клонка. Дали тя е възможно да полети с чужди криле и дали,въобще,полетът може да има край?

                                                                                                                                                                           Йордан Калайков