Липсваш ми. Няма да казвам колко. Ти това го знаеш. Но ти казвам, че дори след толкова време, това си е все още факт. Казвам ти го с риск да разголя душата си пред теб и да загубя и малкото гордост, която ми е останала.
Но.
Казвам ти го, знаейки че от това няма да произтече нищо. Така както не произтича нищо от желанието ни да спрем хода на времето.
Като си помисля само, ти по някакъв начин винаги си ми липсвал. Липсваше ми преди да те срещна, заради незавършения вид, който имах. А после, пак и отново ми липсваше понеже толкова много те чаках, че когато се появи не успях да осъзная, че най-сетне си тук... Липсваше ми, когато бях до теб, защото все не ми достигаше, защото постоянно мислех за теб, като за нещо, което никога няма да е мое, колкото и силно да го искам... защото усещах обречеността на любовта ни как тече в нас, така, както всички живи организми носят генетически в себе си - заложената продължителност на своя живот, още преди да са се родили..
Прегръщах те нежно, без да подо ...