Obra no adecuada para menores de 18 años
Дефинитивния надпис, или просто "Господи, защо не си получих обещаната вафла???" - от мен, Антон Дамянов.
(до голяма степен поток от мисли в рамките на известно време, потенциално недовършено предсмъртно писмо и автобиография на константата в моята психика)
_____________________________________________________________
Може току-що да съм започнал леко избързано, но мисълта ми ме настига, независимо от красивите извивки по течението, които оставям след себе си. Първо ще изградя мрежестата ситема, защото колкото и да се борим, ние сме започнали по - зле от мравчена колония, ако въобще мога да нарека това зле - Поне има някакъв вид "идея" , примитивна, но все пак идея, докато при нас всичко става доста по - объркано и не можеш да обърнеш гръб на това, че сме изградени по толкова сложна биологична схема, че основната частица, като цяло, не е успяла въобще да осмисли какво по дяволите прави и защо го прави, понеже е просто тъпа основна частица, и ето ти резултата - Битие. Доста досадно.
Искам да избягам от биологията, от цикъла, от това да бъда смъртен, да имам "свобода" и "достатъчно количество живот" на главата си... Не искам да изживея младежта си в тази непрекъсната цикличност, в която съм: Да работиш непрекъснато, да се връщаш на стола и да пробваш да проследиш мислите си и да ги разубедиш да не се хвърлят от 3-тия етаж право върху тъпото заведение отдолу, не защото ще умрат, а защото прекалената близост до земята е също толкова опасна, колкото постоянното виреене из небесата - Прави те безсмъртен, прави те безсмислен... нещо повече - прави те обикновен... лишава те от смисъл и от търсене на смисъл. Подържа идеята за "идея", която оригинално я има при ония мравчени колонии, но царицата е всъщност просто грозен деформирал стършел, решен да оближе луната, а мравките, някак си ,след бая еволюция са придобили способността да осмислят осмислянето на концепцията за идеята и решават да направят максимално сложно за схващане самото осмисляне и придобиването на който и да е вид знание, свързан със идеята, защото никой не знае защо... и още по - лошото - пука ли Ви въобще?
На мен - да. Автоматично ставам мишена на героите от "Зимни вечери", защото ми пука. Дотолкова се отегчих от това - да ги гледам как се отричат от това, което са и от което не пробват да избягат като единен кошер пчели (Никой не обича разгневени пчели; Пчели на протест не плашат никого). Моля, нямам никакви патриотични намеци, изказани в предишното изречение. Не ме разбирайте погрешно поне в ТОВА изречение. Та, по същество... или следващ мислов импулс.
Просто е неизбежно. И абсурдно... да си мислиш, че си по - особен от останалите, заявявайки го с малоумно изглеждащ печатен надпис в сайт, преписан от хартия олята с разтечено мастило от противни йероглифи, когато можеш да го споделиш с две хиляди приятели, излят в калъп, представляващ ръкописен, стоплящ душата шрифт, топъл като ръката на любимото същество на рамото ти, пльоснат на типичната черно-бяла картинка на плачещо момиче, защото именно това изглежда убедително - всеки един от нас да заявява колко е наранен, разочарован и така нататък, падайки жертва, волно или неволно, на скапания конформизъм. Това важи за по - младите. И аз съм конформист, иначе нямаше да търся разбиране от някой тук или където и да е. За останалите, Facebook ГРАТИС: - безплатни политически простотии, соц-носталгия и понякога видео с изтекъл срок на годност (изтекъл за пред младите).
Но всичко това от значение ли е, вземайки в предвид веселата дружинка от пушачи, загрижени за природата по фейсбук; псевдопсевдопсевдопатриоти; глупави предавания на живо от Народното Събрание; даряването на хиляди долари за призоваването на салата в сферата на съществуването (истина е) и най - вече, обновени версии на римски сентенции за багети и гледки, не просто актуални до днес, а актуални от съществуването на подобрената и нестабилна версия на Ганглиевата нервна система, от която късаме и подаряваме в замяна на това да гледаме как хора колекционират традиционни артефакти в кутии и ги предават на живо по телевизията, например предавания като ъм... ъх..."Покварването на паметта на Оруел - Великата ирония, раждаща дебилизъм" или "Хайде да направим предаване за бутане на децата на колегите ни напред в индустрията" и любимото ми - "Измислени простотии, които винаги свършват трагично в реалния живот".
Може и да е по - зле: купчина надрусани идиоти на протест (реален случай), които дори не знаят какво да отговорят и за какво са там, ако ги питат по камерата... дори с една проста дума..."Ари чезвай" вече е легитимен отговор за всичко... В противен случай вземат да говорят за паметта на националните герои, които "определено са умрели за да могат стереотипите да отгледат такива безполезни, безмозъчни изверги". Ех! Дайте път на младите! Кралят е мъртъв, да живее случайната бълха в сеното на коня!!! И аз също като всеки друг реших да дефинирам всичко с прост мъдър цитат (може би най - мъдрият след "Мамка му!"), който няма да разплаче и една майка: "По дяволите, пак ли?"
ТОВА е дефинитивния ми надпис, твърде дълъг за заглавие, твърде неясен за теза, твърде публицистичен за есе... Също като изкуството ми не е нищо впечатляващо, но е единственият ми духовен мръсен канал, поглъщащ душата ми до момента, в който се вгледам за видя дъно, претрупано с косми от всеки, който се е къпал в душ(ат)а ми : Има странни последици върху светогледа - да го приемем като резултат от безнадеждното засядане на кит на сушата. Всички знаем какво става после. Просто е въпрос на време. Тогава идват хората, които ти казват, че тежката работа е единствения лек за това и няма друг път към спасението - точно като онези досадни рекламиращи религиозни лица, дето ме преследваха по пейките в Търново с брошури в ръце.
*Нататък историята продължава с безсмислен, нископлатен труд, изтичащ срок за плащане на семестър и липса на отговори от интервюта за тежка работа (единствената честна работа! Майната му на образованието на сина, и без туй психолозите са бизсмислини тук! Ко ши стаа той пък? Безполезен педагогически съветник!?), които карат бащата на твореца да накара сина си да мечтае за бавно обезглавяване с коруба на костенурка*
Да ти е писнало, не просто от всичко, а от самата концепция за всичко, даже самата концепция за съществуването на други концепции... да забравиш за сладката основа на новия ден, която ти дава съня... не в поетичния смисъл на думата, говоря в буквалния... Не се оплаквам, просто директно намеквам най - нахално, че е крайно нормално да си млад и "болен" - да пиеш коктейл в мръсна чаша, забъркан от ПТСР, Депресия, Инсомния и Тревожностно разстройство и когато те попитат едно безтонно "Как си?" и ти да дадеш честен отговор, ей така, за срам на милиони години развитие, еволюция и т.н. "Морал" ... в замяна да ти кажат "Офф... я ни ма занима'ай с глупусти! Всеки му има нещу, ти ко си седнал ми са уплакваш?". Оу... това явно доказва, че съм грешал с теорията си, че българският манталитет се състои от споделяне на информация за болестта ти с първия срещнат познат и обсъждане на това бай кога бил починал. И отново - репетиции за същата реч пред същите хора 2 месеца по - късно. Защото това е истинската проказа, а не моите "прустутии".
Мислите си, че познавате загуба...лудост... страх, мислите си, че познавате тревожност? Ще кажа следното: Всеки си има индивидуални нива на стресова реактивност. Аз достигнах моите. Мислите ми не са какво си мисля, а някакво свръх-космично свлачище в безвремна дупка на пътя София-Варна... Скапано е, човек.
Сега малко сравнения, концепции за концепции и символизъм в мой стил - постепенно навлизащи, за да Ви оставя леко сконфузени.
Представете си свят, в който всичко, което познавате Ви се струва като една вечна концепция - че има нещо различно, нетрадиционно... За 19 години съществуване не видях абсолютно нищо различно в хората - видях да проявяват различни елементи, въртящи се като барабана на револвер по време на Руска рулетка, докато не изстрелят правилния и не погубят ненужната личност за момента. Убиеш ли я веднъж - убиваш я завинаги. Подобни неща ВИНАГИ оставят траен белег в личната психика на индивида, свличайки го към резултата бавно.
В този свят просто има само четири сили, поне толкова успях да преброя. Вече споменах първата - Това е концепцията - вярата, че нещо е така, която се различава за всеки един от нас... тя ще съществува дълго след като се затрием, докато още съществуват създания, способни да възприемат и преработват в мисли информация... Няма да изпадам в дълбоки научни биологични подробности - Ясно е, че нашата нервна система носи белезите на всички други преди нея и следователно, в нея се проявяват характерни черти за всички тях. Новото тук е, че вече можеш да си кажем "Егаси раутата - Същиствуъми", след като сме се напили до такава степен, че сме се напили до голяма степен, тоест не-битово-напиване ( където битово напиване = бай Сашо и ракия на седемдесета степен, разделено на дивана в скоби пред телевизора + съпругата, която прави салата) Това е относителна сила, по това, че е характерна само за живи същества, освен ако оня просяк от центъра на Търново не е прав и дърветата всъщност имат съзнание. Смея да отбележа, че само учени, религиозни хора и отчаяни дегенерати като мен обръщат внимание на това, че въобще я има... Знаете как е - Докато новината не ритне шефа и не го нашляпа по бузките, нищо не е от значение. Бях изчерпателен за тази сила. Ако не съм бил, напрегнете си мозъците.
Втората, която трябваше да е първа, това е МракЪТ. Не мрака, не и Мракът... Пише се с голямо ЪТ: Първоначалната сила, небитието, това което е било преди да има концепцията за битие, това, от което всички се страхуват, понеже не могат да опознаят концепцията, страхуват се да разберат, че нея просто може ДА Я НЯМА, че не съществува абсолютно никакво, никаквинко нищо. Нищичко. Дори концепцията, която винаги я има. Това е безполезната сила, поне за живите същества, понеже никога няма да я осмислят даже и някое надрусано с кофти живот, жалко човече като мен, да каже, че е успял да зацепи за какво става въпрос. Още повече - На кого му пука за това? В тази вселена мога да потвърдя, че тази сила съществува предимно за да можем да кажем, че ни има... с което няма как да впечатлим някой, който не е хипи или в състояние на мания... оу... също можем да кажем, че служи за да балансира везните до такава степен, че да не паднат от шкафа, понеже Бог винаги ги оставя на ръба.
И третата, която някой ще каже, че е светлината, не е точно и само светлината. Тя е хаосът, който дори не е достоен за голямо ЪТ, понеже го познаваме добре, наричайки го битие: Изроденото копеле на концепцията, което, точно като мен, се опълчва на баща си в желанието си да му покаже своето превъзходство, размивайки всички концепции за концепции и факти като беззаконен пасатор. Той е това, което можем с чиста съвест да наречем ФАКТ, защото може да те цапне като смлян, преминал през храносмилателния път на птица бивш хранителен продукт по главата. Също така, хаосът до голяма степен има гените на концепцията, но просто никога няма да достигне нейната слава, защото живите същества с висша нервна система възприемат него като необходима даденост за да продължат толкова-важното-си разваляне на романтична атмосфера, а нея (концепцията) - като нещо, което, така или иначе, просто го има. 'Къв е смисълъ ут тая Кунцепциъ? Да прочетете 50 000 книги, да се похвалите, че сте я оправили на дивана, впечатлявайки я със "знанията си", да ходите да блъскате, пропилявайки тези ваши "знания" и да заявите на някой като мен, който едва ли е прочел и 100, мечтаещ да и подари сърцето си в замяна на малко разбиране, че е нищожество и дори няма право да я гледа от 200 метра.
Повечето смеят да крадат бельото ѝ, да го носят скрито в джобовете си и да се фукат с него, други като мен пък биват подигравани, че го слагат на главата си и го носят с гордост, обречени да бъдат пребити с камъни заради най - висшата вселенска ерес (според родителите ми и явно доста други хора) - да ядеш яхния със лъжица...! Критикувахме Вавилон, убихме Вавилон, издигнахме го отново. Да го кажа по - разбираемо - тачехме Кърт Кобейн (никога не съм му бил фен, но ще говоря в форма "Ние", защото баща ми го върти нон-стоп, заедно с Рамщайн и ми цитира Висоцки нагоре-надолу, без да ги е разбрал дори на 1%), слушахме музиката му, смяхме се, подигравахме се, възхищавахме се, раждахме мини-хипотези, кръщавайки ги Факт, от първото - до последното грозно ГМО бебе, отгледано под внимателната грижа на мама Концепция. Всъщност се насъбраха толкова бебета, че вече изгубих бройка кое от тях може да е истинското, а не перфектната генно-модифицирана версия, която ще ми пробутат, преди да ме нарекат идиот заради ползотворната ми връзка с мама Концепция - грозната и противна жена, вътрешно и външно. Казват, че няма грозни жени - съгласен съм на 99,9 %, но тази конкретно...
Отвратителна е, човек. Обикновените смъртни жени... всички те ти омайват главата, паунизират се (моя дума), за да унищожат чувството на малоценност и да влязат в кутията с очаквания към себе си, които таят с години, евентуално завръзват някой тип, който им сваля звезди и после показва, че под рицарската маска се крие... човека, дето ще пече чушки, пие ракия, гледа футбол, псува, докато те правят салата. Има ги и екранизираните идеални версии на псевдо-богини, пеещи с глас, разкъдрен до спагетификация от програма, които карат мама Концепция да забременее с още куп деца за всяка тъпа идея, която се появява в главата на елементарното момиче. Багета и гледки. Какво повече му трябва на човек? На мен ми трябва Хипотезата... Тя е вселенската романтика, все пак... Няма друга толкова истинска романтика.
Единствената, за която си струва да живеем в този ХАОС, тя те обезглавява и лепи етикети навсякъде по теб, по които пише случайните неща, по които ще те познават... или просто... просто те довежда до това заключение, минути след като си седнал да пишеш този текст, след вече три дена безсъние, молейки се отчаяно някой глупак с пари да те замери с някоя банкнота, просто за да можеш да се обръснеш и платиш образованието, за да не те е срам да вдигнеш глава към левитиращите глупаци, гордо носещи гордо остарели етикети, гласящи "Смърт за идеята!", само защото са я разбрали погрешно, свикнали да гледат Хипотезата само с грим... и да им заявиш в лицето с чиста съвест и отмъстителна сълза, различна от всички изсипани сълзи по света досега: "Няма значение. " и да станеш от стола.
Последната сила, която сигурно причинява демографски проблеми на Християнския бог - Времето. Обречено да се върти в кръг като барабана на пералня, то засмуква другите три сили и ги кара да гравитират една около друга, същевременно, кръжейки в него. Властта му е Концепция. То е антитезата и причината за всеки възникнал Хаос, МракЪТ винаги ще бъде неговата центрофуга - финална опция на великата пералня, но за съжаление заради технически неизправности и липса на "компетентни майстори" винаги ще причинява токов удар или обяснено по друг начин... Първият стимул изстива, независимо от съпротивата на горящите звезди... все пак всичко това е само остатъчна енергия от нещо...
При нас, мравките с разбитата "Идея", времето е месията на лудите и отчаяните, както и техният убиец и създател; силата, която кара хората да съжаляват за каквото и да е; силата, която не лекува, а постепенно ти увеличава бремето с по милиграм на ден; виновникът за всичко... Защото според Лъвкрафт, най - големият страх е страхът от непознатото, а, според мен това, което още повече ни ужасява е, че губим време. Времето е пари. Парите са "всичко", даже май станаха като държавите - Наши притежатели. Не е ли така? "Ни си работил дустатъчну чи дъ мойш да мислиш, ей!"
Мисля така, защото имам акт за раждане - документ за робство, с господар - клещите, срязали "Идеята". Адвокат на Клещите е времето, което освен да прави мизерии на всеки, на когото му пука, явно не може нищо. Прави всичко по - грозно от улица по време на избори с всички ония плакати и простотии... Ари чат-пат преди правеше някоя друга скала или рекичка, която и без това ще бъде замърсена, всичко в нейна близост отровено с гадории, тераформирано (нищо, че сме на земята), бетонирано, изоставено, използвано за сбирка за наркомани, сринато, превърнато в курорт, собственика осъден за пране на пари и накрая продадено на чужда фирма за безценица, която да го превърне в свой офис).
Времето убива и по по - банални начини. Отскубва мечтите ти, една по една, капиляр по капиляр и те оставя да живееш като черупка без охлюв- така казано, идиот, гордо носещ тонове етикети и привърженик на съвременната житейска архитектура, най - разпространената религия - казано с други думи: "Все някой трябва да рине смлените хранителни продукти", вместо да се постараем да не оставяме такива и просто да си почистим след нас. С други думи: Сами сме си виновни, че оценяваме публичните тоалетни до такава степен, че никой да не се наеме да ги чисти".
Иска ми се да можех, да бъда по - обширен и... мистичен, провокиращ, но нямам време. Някой трябва да стане и да вдиша миазмата на вчерашния труп на "Идеята", да отиде в другата стая за да бъде наречен по директен начин "Устройство за пренасяне на фекалии", да изрине бившите хранителни продукти от тоалетната след онзи, дето раздава титли и да ми кажат, че са видели 2 и 200 от живота, че се преструвам; че не знам нищо и разбира се... да се моля да бъда призован от неук демон хуманист в някое друго измерение.
Послепис: По принцип съжаляваме, когато напишем нещо бързо и емоционално и го прочетем след известно време. Аз не съжалявам. Само изстрелвам това, което съм, отвъд задушаващата вратовръзка. Като всеки артист.
© Антон Дамянов Todos los derechos reservados