"Не без право казват, че ако не си сигурен в паметта и възможностите си, не трябва да се опитваш да лъжеш !"
Мишел де Монтен (1533 - 1592) - френски философ-хуманист
Лъжата е съзнателно изречено неистинно твърдение, с цел въвеждане в заблуда на определена личност, или обществото. Когато дадена лъжа е изречена и се поддържа от изреклия я с користни подбуди, тя се превръща в измама.
Мотивите за изричане на лъжа/и могат да са най-разнообразни (примерно с цел да се затаи или прикрие истината, или да се въведе някой/и в заблуда и т.н.). Твърде често се лъже и се подържат неверни твърдения с цел получаване на материална или друга облага, заобикаляне на закона, избягване на наказание или справедливо възмездие.
Човек, който често лъже, се нарича лъжец. Лъжата следва да се различава от заблудата по това, че човекът, който лъже, го върши съзнателно, докато онзи, който не осъзнава неистинността на изреченото върши заблуда поради неинформираност или подвеждаща информация, която ползва, или с която разполага.
Горното може да се прочете в дебелите книги на учени хора, които от столетия се мъчат да обяснят всеобхватно човешката природа и психика. За съжаление болшинството наши политици не четат подобна литература и използват лъжата или думата лъжец много често, някои по навик, без да се плашат от възмездие, защото в страната наречена България няма "Закон за (срещу) лъжата".
Лъжата в България официално я наричат "популизъм", но няма и "Закон за (срещу) популизма".
Популизмът в нормалните държави винаги бива "наказван" на изборите. В България това обикновена не става, защото нямаме и "Закон за гражданското общество."
За сметка на това, в България на всички избори се наказват тези, които по собствената им самооценка са били "най" във всяко отношение. Това пък е, защото няма "Закон за политическа култура".
Няма да продължавам, защото ще се окаже, че в България липсват най-важните за едно общество на граждани закони. А защо е така?
Ние ли сме объркани, или "другите" не са прави, никой не ти казва, но като "истински българи, най-много мразим да мислим".
Май това е най-големият ни дефект, но никой не ни учи как да се научим да мислим, тъй като все чакаме друг някой винаги да мисли вместо нас .
То и да се намери такъв учител, никой няма да го слуша, защото: "той ли на мен ще ми говори"!
Затова най-добре ще е да си остане всичко както си е, за да можем да ругаем, но както сме си свикнали - не себе си, а "другите - виновните ни".
Така сме свикнали с лъжата, че даже и в песните си пеем: "Кажи ми нещо, па макар и да ме лъжеш...".
Дали не се излъгахте, като прочетохте всичко това? Но пък за лично успокоение, имате повод и право да постъпите както пише по-горе... :)
А сега се усмихнете, защото въпреки всичко животът е прекрасно нещо!
© Петър Петров Todos los derechos reservados
Пак добре, че не ругаеш ...
Колкото до съществуванието, което оптимистично наричаме живот, има една египетска поговорка :
"По добре бедняк в колиба, отколкото фараон в гробница".
Поздрав с