"Истина, лъжи...
Не зная как да го приема.
В необяснимите закони
на относителност и абсолютност,
кое гори -
причина или следствие...?
Отделните неща не съществуват ли
във общото като химера...
и четиримерният континуум,
превърнал се от категориите
във философска хипотеза..."


          Често с упрек употребяваме думата "лъжа", но всъщност не знаем какво е "Истина". Има един добре известен пасаж от Светото писание, в който Пилат Понтийски - тогавашният прокуратор на Юдея, пита Иисус: Що е Истина? Но на този въпрос Иисус отговаря с гробно мълчание. Религиозните книжници и фарисеи тълкуват мълчанието на Христос като знак, че Той самият, още преди въпроса на Пилат, е казал за себе си:

"Аз съм Пътят и Истината, и Живота."

В този смисъл, според тях, е било излишно Пилат да получи отговор. Та нали живият Бог - въплъщение на Път, Истина и Живот е стоял пред него, а той дори не си е дал сметка за това. Но не бива да подценяваме въпроса на Пилат. Да се дефинира що е Истина е задачата на задачите. Самият Яхве казва за себе си /пак в Библията/:

"Аз съм който съм!".

Следователно Истината е нещо, което живее във вечно настояще, за каквото пледира и древногръцкият философ Парменид. Истината, ако въобще я има, няма минало и бъдеще - Тя олицетворява едно непреходно настояще. На нас, обаче, Тя може да ни се открие в едно бъдеще, в което дори най-парадоксално да разберем, че сме се разминали с Нея в някакво минало, без да сме Я познали. Големият френски мислител Блез Паскал се произнася по въпроса за Истината така:

"Земята не е отечество за Истината - Тя броди непозната между хората!"

Сиреч Истината не от този свят. Тук е логично да съпоставим казаното от Паскал с казаното от Иисус:

"Аз не съм от Света!"

Само глупаците търсят Истината тук - на Земята. Истината и за най-нищожно нещо не е затворена в неговата  бутилка. Тя лежи в едно измерение по-високо от него. Тя е винаги свише! Ако подложим на тотален и прецизен анализ заобикалящия ни свят, лесно ще констатираме, че той е съграден върху лъжи. Ние живеем в хумуса на тези лъжи. Изтъкани сме от тях, но бленуваме, да не кажа бълнуваме, за някаква си Истина. А кому е необходима Тя, след като постоянно живеем по инерция и си служим със заместители на мисълта? Живеем си прекрасно и комфортно, обяснявайки с поредната следваща лъжа предходната. Така живеем, вземайки на кредит от бъдещето нови и нови лъжи, с които "обосноваваме" научно старите и изграждаме строгостта на научните си дисциплини, както и онова, което сме нарекли гръмко - познание. Ако прибегнем към агностицизма на Кант, то:

Истината е вечното нещо в себе си.

Ние сме слепци, които ползват Брайловото писмо на лъжата и чрез нея най-сполучливо оцеляваме и напредваме все по-нагоре и по-нагоре, дори и в Космоса. За какво ни е тогава Истината? Бих казал пределно простичко:

- Хомо сапиенс, Истината е лукс, който не може да си позволиш!

Системата на лъжата е като диференциалното и интегрално смятане в математиката. Тя има своя многопрофилна символика и е съставена от майсторски скачени съдове, с помощта на които играе съзидателна и което е особено парадоксално - позитивна роля. Цялата еволюция е базирана на добре пълзящи лъжи, напомнящи на бръшлян върху бялата стена на нашата табула раса. Обратно, ако приемем за миг, че сме близо до съприкосновяване с Истината, то подобен допир ще прилича повече на допир между вещество и антивещество - предизвиквайки истинска анихилация. Дори и всемогъщият индийски бог Шива - Разрушителят на старото, ще изглежда редом с Истината като неин беден роднина. Едно неканонично евангелие приписва на Иисус следните думи /перифразирам/:

"Истината не е на сушата, защото тогава влечугите първи биха допълзяли до Нея. Истината не е във водата, защото тогава рибите първи биха доплували до Нея. Истината не е и на небето, защото тогава Птиците първи биха долетели до Нея.  А Истината е в нас и е извън нас!"

И по-нататък Иисус добавя:

"И когато познаете Истината, вие ще останете потресени!"

Дори и никога да не узнаем Истината, ние все пак можем чисто умозрително да се досетим за атрибутния характер на някои от нейните свойства. На първо място:

1. Истината е безподобна.

Тук виждаме една съществена разлика между нея и лъжата.Защото:

Лъжата е винаги подобна на нещо различно от себе си.

Друго атрибутно свойство на истината е:

2. Истината е непристъпна. Тя действа чрез бездействие.

В исихазма Бог се възприема като непристъпна светлина. Тук е мястото да си припомним, че:

Lux umbra dei (Светлината е сянката на Бога).

Учителят Буда провъзгласи пред Света своите т.нар. "четири благородни истини":

Животът е пълен със страдания;

Животът е причина за страданията;

Съществува средство за прекратяване на страданията;

Средството за прекратяване на страданията се нарича Нирвана.

Всъщност по-правилно е тези четири постулата от канона на Буда (влизащи в състава на т.нар. Хинаяна) да бъдат наречени четири благородни констатации. Нирвана означава буквално Угасване /има се предвид Угасване на страстите/. Тук стигаме до прозрението за още едно атрибутно свойство на истината:

3. Истината е безстрастна.

Нирвана представлява триединство на блаженство, ужас и познаване на себе си. Тя е достъпна единствено за човешките същества. Боговете например, за да достигнат до Нирвана трябва да приемат първо човешка форма.

           За Света на Истината говори и Платон. Според него тя е изтъкана от т.нар. Ейдоси - първични принципи на една друга - отвъдна Реалност. В този дух е и учението за Дхармакая - тялото на причинно-каузалните връзки, което според Тибетската книга на мъртвите "Бардо Тходол", мъртвият вижда непосредствено след смъртта си като една ясна и бяла светлина, от която изпитва същинска уплаха. Платон утвърждава, че ние хората живеем в свят на сенки, които Ейдосите хвърлят и тези сенки създават илюзорен свят, в който сме постоянно потопени. Той привежда знаменития си пример с Пещерата - светът обитаван от живите същества. Пред входа на тази Пещера минават роби с кошници плодове на главите си, но обърнатите с гръб към входа на пещерата нейни обитатели, виждат само техните сенки, приемайки ги за действителни форми на живот. В този пример има и голяма доза ирония, включително и гротескност. Обитателите на Пещерата са много близко до Истинската реалност и почти могат да се докоснат до Нея, но уви, са разположени с гръб, вероятно завинаги. Индийците също говорят за Илюзорния свят, в който сме осъдени да живеем. Те го наричат Мая. А истинският свят - светът на Брахман, е недостъпен за сетивата ни. Във висшия раздел на йога, наричан Раджа йога (Царствена йога) е оставена вратичка човекът да достигне до света на Брахман. За целта той следва да "премине" през т.нар. Пещера на брахман - особено етерно образувание, свързващо третото око (т.нар. пинеална жлеза, или епифиза, за която Декарт предполагал, че е седалище на душата) с хипофизната жлеза. На това "преминаване" на този по-тесен и от "иглени уши" път, са базирани основните езотерични практики в Раджа йога, целящи пробуждане на най-висшите способности, наречени "сидхи" и като крайна цел - единение с Брахман. Забележително е, че физиката, след хилядолетия, изплагиатства тези древни концепции за илюзорността на мирозданието, като създаде т.нар. теория за холографската вселена. Съгласно тази теория на физика Дейвид Бом /независимо от него до същата идея достига и неврофизиологът Карл Прибрам/, цялата вселена е една гигантска холограма, както сме холограми и ние - нейните обитатели. Препоръчвам на читателите книгата на Майкъл Толбът "Холографската вселена" за едно популярно изложение на този кръг от въпроси. Така холографската вселена не е нищо друго освен Пещерата на Платон, а всички участващи в този законспириран фарс се явяват елементи на Мегаматрицата.
     

          Ако трябва да говорим още за Истината, то тя, по всяка вероятност, се основава не на фанатизма и твърдостта, а на мекото и слабото и е всепроникваща като водата. Неслучайно Лао Дзъ казва в своя трактат ДаоДъДзин, че:

"Мекото и слабото побеждават твърдото и силното."

От съображения за коректност изглежда по-правилно да се говори за силовото /вместо за силното/.

           Дори и да сме холограми от някакъв световен комикс, ние следва да се примирим с факта, че живеем в Света на лъжата и Истината е на друг континент, до който поне засега не можем да достигнем, защото Великият океан ни дели от него. Може би някой ден това ще извърши нов Колумб и така ще положи началото на Великите географски открития (2). А дотогава лъжата ще е пуснала здраво корени в този свят и ще е единствената ни отправна система. Това не следва да ни натъжава, а по-скоро да ни обнадеждава и насърчава за едно по-тънко изследване на лъжата и на нейните позитивни свойства.