(Любов)2
Беше една вечер, нормална вечер, по-нормална от всяка друга… Седнах пред белия лист с химикал в ръка. Целта ми беше да те опиша, да те сравня с много неща, за да ти докажа колко много те обичам. Седнах… и започнах да мисля… Мислих, мислих и накрая си направих извода, че в света няма нищо >= на Теб. Ти за мен си ∞, по-точно най-безкрайната ∞. Няма друга ∞, която да се доближава до теб. Няма значение с единица или с милиони.
Ако в уравнението 1 + x = 2 на мястото на x трябва да се постави 1, за да е вярно, то в уравнението аз + x = един живот, вместо x трябва задължително да се постави твоето име. В уравнението аз + Ти = един живот да прехвърлим “Ти” в другата страна на уравнението. В този случай уравнението придобива вида: аз = един живот – Ти. Второто уравнение е еквивалентно на първото и съгласно принципа на математиката: щом едно уравнение е вярно, то вярно е всяко друго, еквивалентно на първото. Но в нашия случай от второто уравнение трябва да разберем следното: Живот без Теб съм Аз, т.е. мога да живея без теб, но в първото уравнение, за да живея, задължително е Ти да си до мен. Е… то какво стана??!? Измислихме нова математика: две еквивалентни уравнения напълно си противоречат помежду си. Виждаш ли какво означава да си ВДУ (влюбен до уши)? Когато си ВДУ можеш да направиш всичко: даже и да измислиш нова математика, щом досега познатата не ти помага доникъде. Кажи ми сега как да ти обясня, че съм ВДУ в Теб ? Щом най-добре познатият ми приятел – математиката – не ми помага???
Ако 1/n клони към 0, при n→∞, то аз клоня към Теб с всеки изминал ден.
Когато те погледна… вътре в мен започва да гори нещо, това е една химична реакция, но веществата, които се получават не са нито органични, нито неорганични, те са просто “романтични”. Твоите очи са универсалният катализатор и, между другото, са единствените, които ме карат да се чувствам така. Ако искаш да разбереш колко те обичам, т.е. колко съм ВДУ в Теб, трябва да си представиш, че сърцето ми е голямо, колкото един атом, а Ти си толкова важна част от сърцето ми, каквато е значението на ядрото на атома.
Но… както и да е.. в края на краищата реших да те забравя, защото това да продължавам да те обичам, е равно на това да поискам да се родя отново, знаейки че животът няма смисъл. Един ден, решен да те забравя, се попитах: “Как мога да го направя?”. Накрая реших и… цял ден и цяла нощ си казвах: “Няма и не трябва да мисля за Нея… Трябва да Я забравя…” и т.н.
Оххх… последствието беше обратното на целта. Цял ден мислих за Теб, а не можах да те забравя. Това е само тази част на айсберга, която е над водата и се вижда. Долната, т.е. невидимата (отначало) част е направо ужас: Моята любов към Теб се удвои, утрои и т.н. Като за .:Краят:. мога да кажа това: “Напреднал съм в обратната посока !!!”.
© Метин Todos los derechos reservados