Любовта е наркотик 

Това е един безкраен кръговрат.  Това е история без край.  За една любов, за две съдби уж свързани, а вечно разделяни.  Любов по-сладка от  шоколад, но по-горчива от грейпфрут.

Любовта е  силата, даваща ти преимущество в трудните моменти, силата, която те подкрепя, когато всички други се отказват от теб. Любовта е еликсирът, който те поддържа вечно млад и жизнен, дори когато нямаш желание да станеш от леглото. Любовта е стихията, която идва, опустошава и само ако успееш да укротиш, остава, за да поправи щетите, нанесени от нея самата. Любовта е едновременно лек и отрова за душата ти.

Няма нищо по-чисто и истинско от любовта, но няма и по-вреден плевел от нея. Идва, увива се около едно деликатно и беззащитно цвете и постепенно започва да изцежда  живота от него. Бавно, почти нежно и красиво, идва смъртта. В истинските любовни истории не е като в романите, няма щастлив край. Има само болка, прекалено голяма болка, която дори времето не може да излекува. Казвам това, защото ако една любов е истинска, тя не би трябвало да има край, но рано или късно насилствено, или не, тя бива прекратена. Тогава за теб идва краят на една епоха, идва краят на света. Сърцето ти се къса от прекалено голяма болка, унижение и скръб, но знаеш, че вече не можеш да направиш нищо. Питаш се кога мина времето, когато можеше да промениш нещо. Питаш се какво би станало, ако в някоя ситуация би реагирал по друг начин, дали краят щеше да настъпи толкова бързо и неочаквано. Пак ли щеше да боли толкова? Пак ли щеше да се чувстваш непотребен и необичан от никого? Пак ли щеше да търсиш вината във всеки друг, но не и в себе си?

Предполагам, това са неща и въпроси, върху които разсъждава всеки преживял любовно разочарование. Искам да ви кажа, че от всички видове любов най-много боли от несподелената любов. От любовта, която изпитваш към човек, който искаш постоянно близо до теб, но не можеш да имаш, защото знаеш, че той принадлежи на нея – най-близката ти. Обичаш го истински безвъзвратно, но те е страх да посегнеш и да развалиш не само една любов, но и едно приятелство, изпълнено със смях, мечти и прекрасни спомени.

Да страдам вечно, това ли е моята съдба? Да бъда прокълната да бягам от този, който ме обича, за да преследвам онзи, на който не му пука за мен?!

В крайна сметка се оказва, че любовта изобщо не е толкова прекрасно нещо, за колкото я мислим всички. Оказва се, че не е по-различна от наркотик. В началото те отпуска, въздига те, прави те безсмъртен и безстрашен, внушава ти щастие и безгрижие, но всъщност…  Но всъщност всичко това е една илюзия.