Любовта е чувство на опиянение, това е пожара в две отворени сърца. Любовта е оргазъм за душата, тя е веселие и тъга в едно, тя е проклятие и орисия, тя е вечността в мигове на страст. Тя трябва да задоволи и да те прави по-добър от преди. 

Любовта не прощава, тя те олицетворява. Тя е в малките неща и е най-голяма болка в раздяла и тъга. Любовта диша в нашите сърца, възхитителна и добра. Любовното чувство не е завист, а на игра. 

Чувствата са познати и непознати. Опитал любовта, ти си мислиш за рая. Раят не е секс, той и сексът не е да правиш, не е да свършваш, а да обичаш чрез нея и нейния облик да вярваш. 

Безсилие в несподеленост на всеки познато е така непонятно и неосъзнато. Надеждата често умира. Умира и не ни оставя да вдишаме от хубавата неразбория. Любов не е да си в кръг, а да се въртиш сам и да не припадаш от силует. Да паднеш от високо това е щастие, да видиш любимия, да го целуваш и нехаеш.

Силует и сенки навсякъде липсват, защо няма неотлетяла любов? Някой непознал любовта дали ще умее да обича повече от това да пророни сълза?

Въпроси и отговори, и ще има... и няма да замина, аз съм ангелът в нечии обятия, в нечия красива душа. Аз не съм прилеп, не съм и кмет, аз съм пред небосклона – поет.