Любовта – светъл блян или сажди на страстта

     Любовта... Какво всъщност е тя? Красив и напълно запленяващ блян или само сажди на страстта? Вечна и непостижима мечта или всепоглъщаща илюзия? Кой може да каже какво точно е любовта и какво не е?!

     За всеки един тя е индивидуална. И въпреки това има толкова много изписани поеми и разкази за нея, разкриващи многобройните и тайни пътища към нашето сърце. Казват, че любовта е като вятъра - идва и си отива, но оставя един вечен и неповторим спомен, за тези, които са успели да я уловят за миг. Тя е като венец от тръни: този, който го носи, се чувства коронясан от съдбата. Тя едновременно те кара да обичаш и да рониш горчиви сълзи, да искаш да живееш и да погинеш, когато не е  до теб.

     И все пак тя идва, когато най-малко очакваш, осмисля живота ти понасяйки те на своите бели крила за да ти покаже света от облаците, но когато се измори да те носи, просто те пуска да паднещ от високо и ти осъзнаваш колко лъжовно е било всичко. Но когато все още си в нейният плен, тя спира дъха ти, кара сърцето ти да замре. Кара те да се чувстваш по-лек от вятъра, по-силен от урагана, по-силен дори от смъртта. Чувстваш, че за теб и любовта ти няма граници. Правиш всичко, за да си с любимия, жертваш на сто процнта от себе си, за да можеш да се наслаждаваш на неговото присъствие, докато времето препуска с пълна мощност, все едно иска да ви раздели. А раздялата е толкова мъчителна и времето през нея сякаш е спряло, и не бърза за никаде, наслаждашащо се на вашата тъга един по друг. Тогава оставят спомените прелитащи през ума ви, ускоряващи пулса ви толкова силно, че имате чувството, че сърцата ви ще изкочат за да се слеят в едно.

     И въпреки болкта, която причинява любовта, тя е като топла ръка, светъл лъч, който те стопля, когато ти е най-студено, когато най-много те боли. Животът на човек без любов е като цвете без вода, то увяхва, умира, защото няма кой да налее капка вода в изсъхналото му сърце, защото няма кой да му вдъхне сила за живот.

     В любовта намираме сила да продължим напред през каквито и трудности да минаваме, но когато я изгубим имаме чувството, че всичко около нас е рухнало заедно с нея.      

„Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш." (Джеймс Бари)