М А С А Т А

Да, това е нашата кухненска маса. Ще кажете - какво толкова има в една маса. Има, разбира се, че има. Защото, когато става дума за един предмет с история над 70 години, винаги има какво да се каже. Масата като цяло не е хубава, дори отдавна е за смяна, но как можеш толкова лесно да подмениш един предмет, та било то и неодушевен, когато ти е служил толкова години. Има доста сантименталност в този ред на мисли, но хората сами решават какво да ценят и как да живеят. Тази маса е пълна със спомени, както на дедите ни, така и на родителите ми, а и от повече от 25 години и на мен. Ако можеше да говори, какво ли би казала… Сигурно много, защото много е чула и видяла през всичките тези години. Тук, точно на тази маса, са спомените от прекрасните времена, хубавите компании, на нея сме стояли чак до зори, зиме и лете, хранили сме се, радвали, пили и дори сме плакали. Тази мебел е видяла добри и лоши дни, както бедни и мизерни нощи, в които почти е нямало какво да се сложи на нея. Тя е един верен приятел, който никога не би те предал; дали ще удряш по нея или ще спориш, или просто ще се радваш с близките си на някой празник - тя си е там. И никога не е казвала нищо. Ще минат може би години, ще трябва да са разделим с нея. На нейно място ще сложим друга, по-модерна, нова, но тази - старата, грозната маса - някакси винаги ще ни липсва, защото тя знае и е събрала с годините толкова случки и спомени, че новата, хубавата маса едва ли ще може някога изцяло да я замени. Както масите, така и хората, идват и си отиват, но винаги остават след себе си своите спомени, преданост и любов…