Появилият се от Китай вирус (познат с наименованието Ковид-19) даде основание на Световната здравна организация, а оттам и на голяма част от правителствата по света, да вземат крайни мерки за ограничаване на разпространението му. Обявявайки извънредно положение, управляващите за кратко време принудиха няколко милиарда жители на планетата да живеят в условията на извънредно положение, а ограниченията, съпътстващи тази крайна мярка, от временни се превърнаха в постоянни.

В името на собственото им здраве немалка част от гражданите започнаха доброволно да се разделят със своите човешки права и нещо повече – съгласиха се да участват в медицинска процедура (експеримент), позволявайки да бъдат инжектирани с набързо създадени ваксини, чието въздействие върху болестта е най-малкото съмнително. Удивителното в цялата ситуация е, че заради така наречената пандемия един сценарий, достоен за касова филмова продукция, за по-малко от две години се превърна в потискаща реалност.

През този период неадекватността на мерките на някои управници стигнаха до абсурд, какъвто не сме си представяли, че може да съществува в т.нар. цивилизован свят. Примерите са толкова много, че сякаш липсата на здрав разум у държавните лидери вече не е някакво злощастно изключение, а изключително притеснително правило. В средата на август 2021 г. премиер-министърката на Нова Зенландия Джасинда Ардърн наложи локдаун (иначе казано – ограничи нормалното функциониране на живеещите в страната) за един единствен случай на заболял от Ковид-19. В Австралия полицията използва силови методи срещу протестиращи, недоволни от ограничителните мерки на правителството срещу разпространението на вируса. Тъжната ирония е, че в името на здравето на хората властите са готови да навредят на здравето на същите хора, пребивайки ги. В Канада бяха затворени църкви, защото, оказва се, да хвалиш Бога в присъствието на други вярващи е общественоопасно занимание.

Нека се върнем обаче върху смисъла на думите „епидемия“ и „пандемия“, които през последната година и половина бомбардираха стотици пъти на ден умовете на хората, предизвиквайки масова психоза у населението на Земята. Както много други думи, превърнали се в понятия, думата „епидемия“ е със старогръцки произход (επι, epi – „над“ и δεμος, demos – „народ“). Значението ѝ е свързано с масовото разпространение на болест в конкретен регион. Ако разпространението на дадена заразна болест излезе извън границите на страна или континент, епидемията прераства в пандемия.

Звучи плашещо и със сигурност трябва да се предприемат мерки, които, ако не могат да спрат, то поне да намалят разпространението на епидемията. За да бъде намерен правилният подход в трудна ситуация, най-доброто действие е търсещият решение на проблема да се обърне към правилния източник. И ако за средностатистическия съвременен рационален човек правилният източник е Световната здравна организация (СЗО), то за практичния вярващ християнин същността на мъдростта се съдържа в Книгата на книгите.

Библията е жива книга, в която се намират отговорите на всички житейски въпроси от всяка епоха на човешката история. В този смисъл съвсем логично е да търсим в Писанието отговорите на настоящите наболели за човечеството въпроси и да очакваме, че Божието Слово ще ни разкрие тайни, недостъпни за нито един невярващ медиен експерт или политически анализатор. Когато с вяра разтворим страниците на Вечната книга, ще открием, че в нея са написани ясни инструкции за ситуациите и начините за поставянето на хората под карантина.

Макар и думата “карантина” да не може да бъде открита в Библията, понеже произходът ѝ е от втората половина на XIV век, изолирането на болни е толкова добре регламентирано в Петокнижието на Мойсей, че всеки, който има очи да види, ще открие логиката, която Бог влага в отделянето на заразените от здравите. Няма текстове, сочещи, че изолирането (или ваксинацията) се отнася за всички хора.

Логиката на подобен „либерален“ подход за въвеждане на карантинни мерки е много простичка – за да може народът да живее в нормални условия. Изключително интересно е да сравним текстовете от книгите от Стария Завет Левит и Числа, разкриващи закона за заразата от проказа, с мерките, които Световната здравна организация (СЗО) и кризисните щабове на отделните държави предприемат за ограничаване на COVID 19.

В указанията, които се съдържат в Библията, става ясно, че карантина не се налага на целия народ. С други думи, заразата не е повод обществото да спре да функционира. Да, наистина е редно болните да бъдат изолирани, но пълна социална или търговска блокада е нещо, което не може да бъде открито в пасажите от Левит и Числа. Причините са ясни – хората имат право на достойно съществуване; хората имат нужда от това да работят, за да се прехранват. Този принцип виждаме, че е залегнал и в поученията на апостол Павел в Новия Завет.

За разлика от наставленията на Библията, мерките на СЗО и световните правителства, които все повече действат като едно цяло, са свързани с установяването на перманентно извънредно положение и с пълното изолиране на населението. Въпросът с изхранването е решен с „щедрите“ помощи, които държавата, EС, ООН или някоя друга организация е готова да отпусне.

Редно е да се запитаме обаче тази щедрост безусловна ли е? Има ли някаква уловка в това да си стоиш вкъщи и някой да ти дава наготово? За всеки, който има що-годе работещи духовни сетива, става ясно, че даването на държавата във време на извънредно положение има своята цена – то цели да формира граждани, които са готови да се разделят със свободата и правата си, уж в името на живота и сигурността; безволеви субекти, които в крайна сметка да възприемат държавата като спасител, притежаващ всички атрибути, присъщи само на Бог. Такъв вид зависимост от институциите всъщност е идолопоклонство.  А с идолопоклоннически методи светът няма как да бъде опазен от зарази и мор. Напротив, точно това го очаква.

Бележка на автора : За пръв път статията е публикувана електронното издание „Свобода за всеки“.