“Мисля, следователно съществувам.”
Декарт
Елементарна и ясна мисъл, но с много скрита дълбочина. Двете думи “мисля” и “съществувам” са твърде “далече” една от друга, за да ги обединим в разсъжденията си.
Според трябва да “погледнем” във вътрешността на самите думи. “Мисля” като глагол – означава, че си напрягаш сивото вещество, което ти е в главата. “Съществуване” – това пък е дума (глагол), който повечето хора свързват с понятието “живеене”.
Много объркано стана, нали? Е, не е съвсем така?! Защото, ако прочетем пак заглавието ще видим логиката.
Човек първо се ражда като биологична единица по природна закономерност, а втори път духовно, от свободата и това всеки трябва да извърши сам за себе си.
Кога обаче човек разбира, че мисли? С раждането започва да съществува на този свят, но това не значи, че мисли. Според мен човек започва да мисли когато осъзнае кой е и къде се намира в този безкраен свят. Когато попиташ един човек за какво е жив, сиреч какъв е смисъла на живота му, а той ти да ...