Моралът в детските приказки

  Живеем в свят, в който все по-застрашително и злокобно вилнеят лицемерието, егоизма и користните дела. Човек понякога започва да се чуди дали все още съществуват “старомодните” ценности, каквито са саможертвата, мъжеството и смелостта.

  Като ценител на художествената литература, смятам, че детските приказки трябва да бъдат уважени с по-критична преоценка. Разбира се, аз съм на мнение, че няма такова нещо като “детски” приказки, защото тези истории би трябвало да са предназначени най-вече за възрастните, които да ги четат на децата си, като се поучават заедно, но това е друга тема. Защото не би било излишно, ако се опитаме да разберем какви са основните подбуди на героите, т.е. дали те се изправят пред опасностите, тъй като са надарени с благородство и смелост, или пък зад привидно смелите им постъпки не се таят користни подбуди.

  Нека да разгледаме типичната приказка: принцесата е отвлечена от някакъв змей или просто е попаднала в беда, от която само най-храбрият и най-безстрашният юнак би могъл да я спаси. Смелчагата не се поколебава дори за миг, а безстрашно се впуска в серия от животозастрашаващи предизвикателства, за да защити красивата девойка (знам, че не е реалистично, но девойката винаги е красива), а след това обикновено той се жени за нея. Нека да не забравяме, че в много от случаите девойката е не само красива, но и баснословно богата, което, разбира се, би могло да обясни доста лесно маниакалното викингско* безстрашие, което притежава юнакът. Естествено, след като героят се оженва за принцесата, той придобива и нейното царство. Обратното също се случва, т.е. красавицата може да се ожени за принц, който обикновено я спасява от страшна беда, след което тя се сдобива с богатството му.

  Дотук добре. Нека обаче да си зададем следния въпрос: този момък би ли извършил всичките тези благородни дела, ако знае, че няма да получи награда? Героят ще жертва ли живота си в името на доброто, ако няма нито един човек наоколо, който да свидетелства за неговата храброст? Ако оставим нарцисизма настрана, без в замяна юнакът да получи слава, известност, внимание, богата и разкошна красавица, той би ли дръзнал да извърши каквито и да било подвизи?

  Нека да разгледаме историята на “храбрецът” от “Спящата красавица”. Той би ли тръгнал да спасява девойката, ако не знае, че тя е красива и богата царска дъщеря? Може и да се поспори, ако четем вариантът на Братя Грим, който е доста захаросан и преработен. Нека да не отричаме това. Твърдението ми, че героят е саможив изрод обаче се доказва, когато обърнем внимание на по-ранната версия на приказката, преразказана от Шарл Перо. В този вариант принцът е не само алчен и находчив млад мъж, но и яростен некрофил. Принцесата зачева от него и му ражда близнаци, докато все още спи. Къде има морал, любов или пък смелост тук? Няма такива неща – “юнакът” всъщност е обикновен егоистичен развратник. 

  Дори и в приказката “Снежанка” виждаме, че принцът няма друга мотивация да вземе трупа на Снежанка и да си го носи в двореца, освен тази, че тя е “бяла като сняг, с бузи, алени като кръв, с коси, черни като абанос”, т.е. красива. Естествено, можем да подозираме този “герой” в неприкрита некрофилия.

  Какво се случва в приказката “Пепеляшка”? При варианта на братя Грим имаме принц, който три вечери подред се напива до неузнаваемост, заради което дори не може да познае Пепеляшка, та започва да обикаля насам-натам из града, като се опитва да си намери маце с изящни крачета. Очевидно този тип е отявлен бохем, може би дори алкохолик, но поне не е некрофил като предишните двама. Накрая сексуалният му фетиш към сребърните пантофки бива удовлетворен и всички са щастливи, без сестрите на Пепеляшка, разбира се, защото те са си осакатили краката в опит да си набутат копитата в изящната пантофка.

  Разбираме, че в тези приказки няма абсолютно никакъв героизъм. Героите действат не заради любов и благородство, а заради съвсем користни и материални подбуди. Не е важно за героите дали ще бъдат готови на всичко в името на доброто и любовта. Това, което е от значение за тях, е какво ще получат в замяна. Егоистичните копелета не се жертват даром. Доброто не е  безвъзмездно.

  Да, може би всеки човек ще се шокира, ако разкрие, че приказките, които са му били набивани в главата, когато е бил дете, всъщност не представляват кой знае какво. Даже напротив – тези истории са потопени в цинизъм и нарцисизъм. На всеки може да му дойде до гуша от самовлюбени красавци и красавици, които гледат да уцелят “кьоравото”, а после вече не им пука за абсолютно нищо.

  Поуката от този текст, както виждаме, е доста тъжна всъщност. Но не е нужно да гледаме само от лошата страна на нещата. Следващият път, когато детето ви иска да му прочетете приказка, просто не отваряйте тези цинични и развращаващи боклуци, които сякаш са пропити от чалга културата, а разтворете някоя наистина качествена литература, в която героите вършат добро, заради самото добро и си помагат, защото се обичат, а не за да получат нещо в замяна. Вместо да четете “Спящата красавица”, “Снежанка” и “Пепеляшка”, просто разтворете някои напълно безплатни книги, които се разпространяват в интернет например, като поредицата за Хари Потър или някои от приключенските романи на Карл Май или Майн Рид, благодарение на които децата биха могли да получат реална представа за понятия като смелост, приятелство, саможертва и любов, ама истинска любов. Четете и повечето от приказките на Оскар Уайлд или Ханс Кристиан Андерсен например. Просто предпазете хлапетата си от подсъзнателната отрова, която чалгизира децата и всъщност представлява злоупотреба с тях.

* викингско безстрашие – то е свързано с религията на древните викинги, според която, ако някой доживее до старческа възраст, не заслужава уважение, тъй като било достойно единствено ако мъжът падне, покосен в битка, за да отиде във Валхала – райския чертог на върховния скандинавски бог Один. Подобна философия има днес и в исляма, според който, ако някой мюсюлманин убие неверник, ще отиде в Рая.