Мрачен град

Сътворих си свой собствен свят, в който да живея без страх, без тревоги. Отчаянието ми беше замъглило ума. След толкова болка и страх аз се затворих в този мой измислен свят. Не исках да знам нищо за света отвън – беше ме страх да не ме наранят. А времето минаваше – всякаш летеше. Бях забравила за всички, не исках да гледам, не исках да слушам, не исках да обичам. Аз просто исках да се махна от този град – който ме караше да се страхувам. Така и направих заминах за доста дълго време. Отидох на място където никой не ме познаваше, отидох там където се чувствах защитена. Но бялата птица почука пак на моята врата, неисках да и отварям, защото неисках да страдам отново, но тя бе по-силна от мене, влезе отново в моя живот. До мене дойде човек, който изпълни със смисъл дните ми, който ме накара да се почувствам единствена. Този човек твърдеше, че ме обича, че ще даде всичко от себе си, за да забравя болката си, за да мога да я преглътна. Така и стана той успя да го направи запълваше всяка една моя минута със обич. Той беше всичко, от което имах нужда, не исках нищо друго. Но дойде и денят, в който аз трябваше да се върна във мрачния град, от който бях дошла, трябваше да го оставя, трябваше да си замина. Там оставих нещото, което даваше смисъл на живота ми, той единствен ме караше да се усмихвам.

Сега съм сама. Облените ми в сълзи очи се взират в далечина да те видят, но ти си толкова далече, как бих могла да те видя-за бога защо се залъгвам, че ще те видя отново. Толкова ми липсваш. Какво направих, отидох си от нещото, което имаше смисъл за мене.От нещото, което даваше смисъл на моя живот. Сега се питам как да те забравя? Та ти плени наивното ми сърце, което се бе обрекло на самота, на което му беше забранено да обича , за да не страда.

За първи път се почувствах така всякаш притежавах нещо.Да наистина бе така. Аз бях твоето момиче-ти моето момче. Обичах само тебе. А сега кого да обичам? А сега кой ще даде смисъл отново на моя живот,защото ти беше смисъла на животът ми. И сега на къде? На къде да вървя без тебе, толкова ми липсваш и си толкова далече. Къде да търся теб – къде да търся смисъла на животът ми.....?