Накъде отива всичко?
Хора без чувства, без сърца, без мозък. Всеки живее с миналото, с болката, с лошите спомени. Къде са ни усмивките? Къде ни е желанието за живот? Кой ни нарани така, че се превърнахме в чудовища? Говоря в първо лице множествено число, защото и аз съм така. Страдам и продължавам да страдам. Живея с миналото, живея с болката, но защо си го причинявам и аз не знам! Всеки ден ставам и гледам как пече слънцето, а в душата ми цари мрак и страдание. Никой не е с перфектно детство, никой не може да е щастлив на макс, но трябва да се опитаме. Та какво се тревожим толкова, нали сме живи и здрави, защото ако не сме нищо друго няма да има значение, нали? Трябва да се усмихваме, но сега ще се запитате как да се усмихна, като ридая отвътре, прави сте, няма как. Но постепенно всичко ще се случи само! Правете си повече комплименти пред отгледалото, научете се да обичате себе си, защото ако вие не се обичате как очаквате другите да ви обичат? Аз знам, че мога и знам, че и вие можете ...