Бързайки към вятърната мелница, сам не усетих кога съм стигнал. Но когато успях, разбрах смисъла на вятъра - какво правеше той там...

     Подиграваше се...

     Използваше всичката си мощ, за да покаже колко са нищожни хората, на които е ненужно да искат каквото и да било, но само заради самото искане, те пак искат и отива всичко на вятъра.  Като мъгла истината се скрива от погледите им, преди да са я докоснали, а те си мислят, че живеят.

     Какво правя при мелницата? Защо съм тук и вятърът ли ме доведе, за да ми покаже силата си и да ме отнесе там, където наистина трябва да отида - мястото, където дали има рай вече няма да е от значение, защото всичко ще е изпръскано в рай и по замята няма да има земя, а по небето небе. А кой ще се осмели да каже, че иска да се разлети в различни посоки, когато му скимне. Окован в собствените си вериги, никой не желае да лети. Страх. Само вятърът може да го издуха от главата ти. Ама ако не се вслушаш какви ти ги говори, няма и да го чуеш! Затова слушай вятъра и лети! А той ще ти сочи истинската посока на щастието.